Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 125

— Бях принуден. Крещяхте дори когато изпаднахте в несвяст. Сестра Билдирджин не можеше да слуша любимото си предаване по радиото. Пуснаха „Хучи-Хучи и Техните Електрически Джура-Иризва“. Нали знаете, тя е само на шестнадесет и е тяхна страстна почитателка. Пускат ги всеки ден в…

Познавах тази тактика. Стараеше се да отклони разговора и да приспи подозренията ми.

— Направили сте ми нещо страшно — изръмжах аз. — Всички целолози сте от един дол дренки!

— Не, не. Работата беше прекалено продължителна, това е всичко. Нямате представа колко са ви очукали в този ваш чудат занаят. Стари, твърде стари травми и рани. Множество лошо лекувани счупвания на кости. Явно нямате навика да търсите помощта на професионалисти. Дори извадих монета от единия ви бъбрек.

— Така ли било! — възкликнах. — Значи направихте всичко това само за да вземете монетата и да забогатеете!

— Ами, не. Бяха някакви си два цента от планетата Модон. Сигурно някой ги е изстрелял по вас. Сложих ги във вашия портфейл, за да ви излязат сметките. Но ако пропуснем всичко друго, последните ви лудории можеха да ви оставят сакат за цял живот. Наложи се дори да подменя цял квадратен метър от кожата ви — в нея имаше твърде странни неща. В града, който наричате Ню Йорк — все повтаряхте името му в писъците си, трябва да сте общувал с особено гадни хора.

— Нищо друго ли не ми направихте?

— Не, само наново ви направих едно цяло.

Денят, когато ще повярвам на един целолог, никога няма да се появи в календара.

— Нищо ли не променихте?

— Е, трябваше малко да поработя по вашите полови органи.

— Знаех си! — креснах аз. — Знаех си, че ще ми сторите нещо страшно, щом ме упоите!

— Не, не. Само направих положението ви малко по-нормално. Най-обикновена целологична процедура. Е, засега довиждане. Един от гангстерите, чието лице оправих, не си го харесва. Казва, че напомняло някой си Едгар Дж. Хувър. Но в това няма нищо чудно, защото тъкмо по този модел го промених. Нужни са ми книги с по-добри снимки. Сам ще си ги набавя, когато ми тръгне заплатата.

Толкова кисело се намръщих на този намек, че той излезе.

О, положението никак не ми харесваше. Познавам кога хората крият нещо от мен. Но бях безпомощен. Можех само да си въртя очите и шията, освен да говоря през бинтовете на лицето си.

Бях повече от сигурен, че Прахд се е постарал да ме довърши.

Само се питах — как по-точно?

Пета глава

Цялата сутрин лежах увиснал в тази „бибипска“ вана, раздразнен и ядосан.

Виждах през прозореца едно турско дърво, а на ръба на ваната над лицето си — табелата „Фирма «Занко». Машинен катализатор на клетъчния растеж. Модел 16, Свръхскоростен“.

Дървото нямаше с какво да привлече вниманието ми. Изписаната на волтариански табела значително повече стимулираше мисленето. КАКВО растеше тук? Птичи крачета?

Не си виждах тялото. И след двехилядното прочитане табелата не ми даде повече информация, отколкото при първото.

Въображението на всеки човек понякога се престарава.