Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 122

ТРЯС!

Вратата се удари в „Шевролета“.

Спрях в бордюра. Някак успях да изключа двигателя.

Някой излизаше от онзи „Фиат“. И се вайкаше:

— В името на Аллах, какво правиш бе, камило с кръстосани зъркели! Колата ми, горкичката ми кола!

В огледалото зърнах някой да се навежда и да гали вдлъбнатата ламарина. После този някой се изправи рязко и връхлетя като буря моя автомобил.

— Новият ми „Фиат“! Удари моя чисто нов „Фиат“!

Беше сестра Билдирджин!

Застана до вратата откъм моята страна. Погледна. Видя ме. Лицето й се разкриви от ярост!

— Значи си се върнал, „бибипец“ такъв!

Не беше особено дружелюбно посрещане пред портала на Милосърдието и Човеколюбието, макар че главната им задача се състоеше в подмяната на самоличността на гангстери.

— Умирам — с мъка промълвих аз.

— Наистина ли? — Поведението й коренно се промени. — Нали не ме лъжеш? — Обърна се и изпърха като птичката, на която бе наречена, вряскаше весело: — Докторе! Трябва да излезеш! Султан е навън и наистина умира! Ура, ура!

Това предизвика силно оживление. Множество жени с деца изтичаха навън от чакалнята, събраха се в кръг да зяпат, смееха се и бъбреха развълнувано.

Най-накрая и доктор Прахд Битълстифендър си проби път в гъмжилото. Следваха го двама санитари с носилка, на която се мъдреше чувал за трупове.

— Тук е прието мъртъвците да бъдат докарвани пред входа за моргата — укори ме Прахд. — Не можете ли спрете колата там?

— Твърде слаб съм за това — печално отвърнах аз. — Докторе, поне сега проявете великодушие. Длъжен сте да ми помогнете. Аз оцелях в битката с Ню Йорк. Аз съм жертва на червен пипер, мис Агнес, горчица, палки, таксита и змии. Допълзях до дома с тези последни думи — анулирайте кредитните ми карти, преди Свързочните части на американската армия да са открили Бери!

— О, не мисля, че ще положим чак такива усилия. Но като заговорихме за кредитни карти, откога ще си получавам заплатата?

— Нима трябва да говорим за пари? — разплаках се аз. — Моля ви, докторе, помогнете ми. Страдам!

Прахд им нареди да ме пъхнат в мъртвешкия чувал и скоро се озовахме в неговата операционна зала. Той избута навън санитарите и заключи вратата.

Стреснато осъзнах, че съм останал насаме с Прахд и сестра Билдирджин!

Съвсем делово ме съблякоха. Положиха ме върху операционната маса. Сестра Билдирджин се зае да връзва китките и глезените ми към масата. Това твърде смущаващо ми напомни скорошните болезнени преживелици.

— Какво ще ме правите? — разтреперан попитах аз. — Само газ не! Не искам да губя съзнание!

— Отпуснете се — посъветва ме Прахд. — Тук сме само за да изпълним професионалния си дълг. — Той се вгледа в мен. — Леле, каква каша!

Сестра Билдирджин попита с надежда в гласа:

— Какво ви се случи? Съчетана влакова и самолетна катастрофа? Всичко е накълцано, черно и синьо. Докторе, да не би да е влязъл във фабрика за салами и те съвсем правилно да са го помислили за прасе?

— Какви са тези ямички по корема ви? — попита Прахд. — С черните парченца в тях?