Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 119

После следващият.

— Аз съм от „Маскър-Чардж“. Какво ще предприемете за уреждането на тази сметка?

И още един се намеси:

— Аз съм от корпорацията „Скуиза Кредит Кард“. Едномесечната лихва върху сметките ви за покупки през първия месец вече надхвърля първоначалната сума!

В хор, и то твърде заплашителен, те креснаха:

— Кога ще платите?

Отстъпих назад. Нямаше накъде, защото ме притискаха отвсякъде. Всички размахваха сметки!

И тогава сякаш нещо ме удари по главата! Преди да тръгнем, Утанч си е извадила кредитни карти на мое име, очевидно позовавайки се на моето положение и богатство. През цялото пътуване бе пазарувала с КРЕДИТНИ КАРТИ!

Втора глава

Видях някои от сумите на развяващите се листа. ОГРОМНИ! Най-добрите хотели, билети само в първа класа, най-скъпите магазини…

Колкото и да бях слаб, събрах малко разсъдливост. Моето злато! Щеше да ме заболи, но трябваше да се разделя с част от него.

Вдигнах бинтована си ръка.

— Достатъчно! — извиках. — Ще ви бъде платено!

Щях да спася от враговете старата крепост!

Втурнах се през двора, през вътрешния двор на къщата, в спалнята, в килерчето и през тайната врата.

Бяха си на мястото — сандъците, струпани в ъгъла на тайната ми стая, всички надписани „Опасна радиоактивност“ за отпъждане на досадници.

Въпреки смъденето в ръцете и мъката от навеждането, аз изкъртих капака на един сандък. Жълт блясък! Взех двадесет и пет килограмово кюлче. На Земята тежеше повече от двадесет килограма. С дванадесет тройунции в половин килограм, това правеше почти петнадесет килограма. Когато за последен път проверих цената му, златото струваше повече от 700 долара за унция. Това кюлче струваше около 350 000 долара! Щях да им запуша устите!

Затътрих се навън, помъкнал товара си. Когато пак се появих пред тях на поляната, те зяпнаха. Пуснах кюлчето на земята.

— Това злато, ако го обърнете в пари, би трябвало да покрие всичко. И не забравяйте да увеличите кредита ми с остатъка от сумата.

Сборичкаха се кой първи да го пипне. Един от едрите грубияни го докопа. Извади джобно ножче и резна от кюлчето.

Погледът му застина.

Показа го на останалите.

И моят поглед застина.

Стърготината беше от олово!

— Султан — започна той с нисък заплашителен глас, — нима се опитваш да ни преметнеш?

Не можех да повярвам!

Проверих собственоръчно. Само олово с тънка позлата отгоре!

Кредиторите незабавно започнаха да изнасят килими от къщата.

— Чакайте! Чакайте! — развиках се.

Напънах се пак да стигна до моята тайна стая.

Захванах се да отварям сандъци и да вадя кюлчета. Девет сандъка. Вдигнах общо четиристотин двадесет и пет килограма. И бясно стържех с нож!

Всички бяха оловни, покрити със златна боя! Но това си беше истинско злато, когато заминавах за Ню Йорк! Нали го проверих!

Измъчен и съсипан, с разкъсани бинтове на ръцете, някак се върнах на поляната.

Те не само трупаха купища килими и мебели, ами и подгониха навън домашната ми прислуга. Започнаха да оковават краката им и да връзват всички на дълга верига. Един от едрите грубияни извика:

— Ще вземем добра цена за тях на робските пазари в Арабия!