Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 112

Знаех, че и това са връзки с обществеността. Знаех, че е изсмукана от пръстите приказчица, която да сплаши хората, за да си плащат данъците. Но въпреки това от уплаха устата ми пресъхна!

Днес вече видях какви опустошения можеше да причини въпросното оръжие, затова косата ми се изправи от ужас!

Едва дочетох вестника, когато телефонът звънна.

Грубиянски глас попита:

— Инксуич?

Толкова се стреснах, че отговорих:

— Да, Инксуич е.

— Добре. Обаждам се от Нюйоркското бюро за неизправни данъкоплатци. Просто правя редовната проверка дали сте си на адреса.

Той прекъсна.

Косата ми не само щръкна, ами взе и да пращи!

Ох, трябваше да се махам! След три години във федерален пандиз с разни педита, пред които и мис Пинч бледнее — ами че после сам ще поискам да ми направят мозъчна операция!

Затворих всички куфари и чанти. Но забелязах, че съм забравил да се облека. Нямах сили да разопаковам всичко. В коша за боклук бе захвърлен костюмът, с който отидох за последен път при мис Пинч. Трескаво го облякох.

Кихнах!

Смърдеше непоносимо на червен пипер, сос „Табаско“ и горчица.

Нямаше време. Бях принуден да се ориентирам по думите на Утанч. Тя спомена полет в четири следобед. Реших да бягам към летището!

Обадих се да дойде някой от прислугата с количка и им казах да извикат такси, което да ме чака пред хотела. Може би щях да се измъкна. Полицаите винаги проверяват дали сте си вкъщи, преди да разбият вратата, значи Данъчните бяха способни на нещо още по-страшно!

Момчето натовари багажа ми на количката. Избута я до вратата на асансьора и зачака кабината да спре на нашия етаж. Сигурно някой се качваше насам!

Някакво шесто чувство ми подсказа да бъда предпазлив. Вратата към аварийното стълбище беше наблизо. Скрих се там и я оставих леко открехната.

Асансьорът спря и вратата му се плъзна встрани.

В коридора излязоха двама грамадни груби мъжаги, каквито досега не бях виждал! С черни шапки, сиви палта, огромни рамене и пищни черни мустаци. Вдъхваха ужас!