Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 110
Л. Рон Хабърд
Хелър му подаде откъсната първа страница от „Нюйоркска Кал“.
Вантаджо заби поглед в нея. Разбра. И пребледня.
— Боже мили!
Хелър сочеше купа дрехи.
— Тези на никого другиго няма да станат. Според тебе колко струваха?
— Ох, Хлапе… — тъжно проточи Вантаджо.
— Колко поиска шивачът за тези дрехи? — настояваше Хелър.
— Хлапе, няма нужда да…
— Петнадесет хиляди? — попита Хелър.
— Пет — възрази Вантаджо. — Не са повече от пет. Но…
— Ето пет хиляди — Хелър започна да отброява банкнотите. — Моят сейф долу е празен. Така, сега да се разберем за старото такси. Бум-бум има нужда от него, за да казва, че си е намерил работа. Нали знаеш, че е освободен условно. А и трябва да продължава с моето военно обучение в университета „Емпайър“. Значи, колко струва таксито?
— Ох, хлапе! — въздъхна Вантаджо.
Май и в неговите очи вече напираха сълзи.
— Пет хиляди — отсече Хелър. — Да речем, че са пет хиляди. Ремонтът излезе скъпичко. Така, дължа ли пари за още нещо?…
Вантаджо не отговори. Зарови лице в копринена носна кърпа.
Хелър хвана ръката му и сложи десетте хиляди на дланта му. Довърши натъпкването на нещата си по чантите.
Заобиколиха го молещи се момичета.
— Не си отивай, хубаво момче, не си отивай!
Дърпаха го.
Той ги помоли да му помогнат с пренасянето на дрехите. Те не искаха и да ги докоснат. Наложи се сам да отиде за количка. Натовари я.
— Хлапе — изхленчи Вантаджо, — според мен правиш ужасна грешка. Ако е искала да се махнеш, щеше да се обади.
Хелър каза:
— Тя иска.
Забута претоварената количка към асансьора.
Слезе в подземието. Момичетата, боси и ревящи, слязоха с друг асансьор.
Хелър прехвърли багажа си в таксито.
Озърна се към Вантаджо и хубавото множество. Там стояха и двама от охраната, които нажалено клатеха глави.
Екранът ми се замъгли.
От сълзите в очите на Хелър!
Запали двигателя и се отдалечи от мълчаливата тълпа. Още ги виждаше в огледалото. После се скриха.
До „Емпайър Стейт Билдинг“ спря на пиаца за таксита и намери количка за ръчен багаж. Един от неговите приятели шофьори предложи да откара таксито до паркинга.
Хелър вкара количката в своя офис.
Встрани имаше стая за отдих, той остави част от чантите и куфарите там. Сложи тоалетните си принадлежности в банята. Не намери място за дрехите си и ги струпа по диваните.
Изи влезе и видя дрехите. Нищо не каза. На лицето му се изписа ужас.
— Ще живея тук — обясни Хелър.
Изи най-сетне отвори уста.
— Знаех си, че ще се стигне дотам. Съдбата си има много хитрости, мистър Джет. И винаги залага нови по пътя ни.
— Още нещо ли е тръгнало зле? — попита Хелър.
Изи се повъртя неловко. Хелър го притискаше с въпроси. Накрая Изи каза:
— Данъчната служба няма да чака. Искат всичко, с което разполагаме. Не успях да спечеля достатъчно от арбитражните операции. Току-що получих известие от местното бюро на Данъчната. Ще конфискуват всяка корпорация, независимо дали е по законен път или не. Не исках да ви казвам. Видях какво пише за вас в сутрешната преса. Но се боя, че и това не е всичко. Когато онези от Данъчната служба разберат, че няма да им платим, те ще отвържат своите хрътки за връзки с медиите, ще раздухат всякакви писания за нашите корпорации. Това е катастрофа. Ако не ни споходи чудо, след месец ще загубим дори този офис.