Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 110

Хелър му подаде откъсната първа страница от „Нюйоркска Кал“.

Вантаджо заби поглед в нея. Разбра. И пребледня.

— Боже мили!

Хелър сочеше купа дрехи.

— Тези на никого другиго няма да станат. Според тебе колко струваха?

— Ох, Хлапе… — тъжно проточи Вантаджо.

— Колко поиска шивачът за тези дрехи? — настояваше Хелър.

— Хлапе, няма нужда да…

— Петнадесет хиляди? — попита Хелър.

— Пет — възрази Вантаджо. — Не са повече от пет. Но…

— Ето пет хиляди — Хелър започна да отброява банкнотите. — Моят сейф долу е празен. Така, сега да се разберем за старото такси. Бум-бум има нужда от него, за да казва, че си е намерил работа. Нали знаеш, че е освободен условно. А и трябва да продължава с моето военно обучение в университета „Емпайър“. Значи, колко струва таксито?

— Ох, хлапе! — въздъхна Вантаджо.

Май и в неговите очи вече напираха сълзи.

— Пет хиляди — отсече Хелър. — Да речем, че са пет хиляди. Ремонтът излезе скъпичко. Така, дължа ли пари за още нещо?…

Вантаджо не отговори. Зарови лице в копринена носна кърпа.

Хелър хвана ръката му и сложи десетте хиляди на дланта му. Довърши натъпкването на нещата си по чантите.

Заобиколиха го молещи се момичета.

— Не си отивай, хубаво момче, не си отивай!

Дърпаха го.

Той ги помоли да му помогнат с пренасянето на дрехите. Те не искаха и да ги докоснат. Наложи се сам да отиде за количка. Натовари я.

— Хлапе — изхленчи Вантаджо, — според мен правиш ужасна грешка. Ако е искала да се махнеш, щеше да се обади.

Хелър каза:

— Тя иска.

Забута претоварената количка към асансьора.

Слезе в подземието. Момичетата, боси и ревящи, слязоха с друг асансьор.

Хелър прехвърли багажа си в таксито.

Озърна се към Вантаджо и хубавото множество. Там стояха и двама от охраната, които нажалено клатеха глави.

Екранът ми се замъгли.

От сълзите в очите на Хелър!

Запали двигателя и се отдалечи от мълчаливата тълпа. Още ги виждаше в огледалото. После се скриха.

До „Емпайър Стейт Билдинг“ спря на пиаца за таксита и намери количка за ръчен багаж. Един от неговите приятели шофьори предложи да откара таксито до паркинга.

Хелър вкара количката в своя офис.

Встрани имаше стая за отдих, той остави част от чантите и куфарите там. Сложи тоалетните си принадлежности в банята. Не намери място за дрехите си и ги струпа по диваните.

Изи влезе и видя дрехите. Нищо не каза. На лицето му се изписа ужас.

— Ще живея тук — обясни Хелър.

Изи най-сетне отвори уста.

— Знаех си, че ще се стигне дотам. Съдбата си има много хитрости, мистър Джет. И винаги залага нови по пътя ни.

— Още нещо ли е тръгнало зле? — попита Хелър.

Изи се повъртя неловко. Хелър го притискаше с въпроси. Накрая Изи каза:

— Данъчната служба няма да чака. Искат всичко, с което разполагаме. Не успях да спечеля достатъчно от арбитражните операции. Току-що получих известие от местното бюро на Данъчната. Ще конфискуват всяка корпорация, независимо дали е по законен път или не. Не исках да ви казвам. Видях какво пише за вас в сутрешната преса. Но се боя, че и това не е всичко. Когато онези от Данъчната служба разберат, че няма да им платим, те ще отвържат своите хрътки за връзки с медиите, ще раздухат всякакви писания за нашите корпорации. Това е катастрофа. Ако не ни споходи чудо, след месец ще загубим дори този офис.