Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 111

Той излезе опечален.

Хелър седна зад бюрото си.

От мига, когато влезе, котаракът го следваше по петите. Сега скочи и се настани на мястото си под настолната лампа. Загледа се в Хелър изпитателно.

Той му каза:

— Сбърка с избора на човека, за когото да си отговорен.

В гласа му звучеше безнадеждност.

ПОБЕДА!

Спечелих!

Връзки с обществеността!

Какво безотказно оръжие за убийство! И колко болезнено!

Още по-прекрасно е, че нито жертвата, нито публиката знае откъде летят куршумите!

Внезапно проумях какви сили контролират Земята. Значи по този начин се унищожават и създават дори цели империи! От хората, занимаващи се със средствата за осведомяване. После същите пишеха и историческите книги.

С един унищожителен удар Медисън прикова на място дори могъщия Хелър. С няколко мастилени реда, изтръгнати единствено от въображението му, Медисън направляваше съдбините не само на Земята, но и на Волтар! Нищо чудно, че Бери го смяташе за толкова опасен.

Специалистите по връзките с обществеността са истинските Богове на тази планета! Богове на гнева и унищожението. Но все пак Богове! И какво оръжие владеят! Каква разруха причиняват! Величествено!

Девета глава

Толкова бях очарован от великолепното оръжие, наречено връзки с обществеността, че не забелязвах как минаваше времето, а всеки миг можеше да означава смъртна опасност за мен. В края на краищата не отидох при мис Пинч предишната вечер. Освен това Бери не би могъл да е доволен от мен и дори беше способен да ми уреди още едно телефонно обаждане. Въобще не бях в подходящо състояние да издържа още едно нашествие на Свързочните части, особено пък подкрепено с флангова атака на змии.

Наближаваше обяд. Мъчително се измъкнах от леглото и се затътрих към стаята на Утанч.

Вратата на апартамента зееше широко отворена! Никога досега не се бе случвало.

Опитният ми нос подуши ново бедствие и аз надникнах.

Стаята й беше празна!

Никакъв багаж. Нищичко в гардероба и по чекмеджетата.

Тя си бе отишла!

Не знаех с кой полет щеше да пътува.

Нямах билет.

Разполагах с някакви си осемдесет-деветдесет долара. Въобще не стигаха да ме спасят от Ню Йорк.

После си помислих дали няма да се обади, когато купи билетите. Разбира се, точно така щеше да постъпи.

Ръцете ми бяха омотани в бинтове. Както и по-голямата част от тялото ми. Страдах от всяко движение. Но знаех, че е най-добре да си събирам и аз багажа. С мъчителни усилия се заех да свърша работата, само понякога изпищявах.

Беше много изтощително занимание. Пред окончателното затваряне на чантите трябваше да отдъхна. Свлякох се в едно кресло.

По пода бяха пръснати вестници. Преситеното ми око се спря на някаква историйка. С учудване установих, че във вестника пишеха не само за лудориите на Гениалното хлапе.

„ЗАПОДОЗРЯН ПРАТЕН В ЛУДНИЦАТА ОТ ДАНЪЧНАТА СЛУЖБА

Арджинъл П. Поупър днес бе пратен в дома за побъркани «Кукувичи покой» по обичайната процедура със заповед на агент на Данъчната служба.

Според обвиненията Поупър не е попълнил и предал декларация за дължимите данъци върху доходите си.

В заповедта на Данъчната служба освен това се настоява той да бъде подложен на електрошокова терапия, префронтална лоботомия и до края на живота си да бъде изтезаван в горепосоченото заведение.

«Той се нуждае от помощта на професионалисти, заяви говорител на Данъчната служба, и само нашите психиатри са в състояние да му я окажат.

Той твърди, че похарчил оспорваните шестдесет цента за марки, за да прати данъчната си декларация. Всички декларации обаче, които не бъдат пуснати с препоръчана поща, естествено попадат в кошчето за боклук, така че оправданията му са смехотворни.»

Вдовицата на Поупър, както и сирачетата му са смлени на кайма, за да бъдат изплатени данъчните глоби.

Шефът на Районното бюро на Данъчната служба в Ню Йорк — Стоуни Т. Блъд, даде изявление за пресата:

«Данъчната служба uber alles! Нека това ви послужи за урок, скапани тъпанари!»

Според службата над 300 милиона американци всяка година извършват данъчни нарушения.“