Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 114

— Рим. Заведи ме на гишето.

Заведе ме. Имаше твърде много време до самолета.

— Инксуич? — повтори служителката. — Нямаме резервация на това име. Ще се свържа с централната…

Не я слушах. Често се оглеждах към вратата.

ТЕ БЯХА ТАМ!

В истерика метнах три банкноти по един долар на носача.

— Наглеждай ми багажа!

Побягнах.

Забих се в група скаути, сблъсках се с жена, носеща на ръце пекинез, която ме бутна силно и така се врязах в олимпийски отбор по ски. Те бяха моето спасение. Изтласкаха ме с такава скорост, че като топка за боулинг ударих неколцина свещеници. Настъпи страхотна бъркотия, аз само трябваше да продължа в същата посока и да се скрия зад вратата на мъжката тоалетна.

Припряно изрових монета от джобовете си и с мъчителна въздишка на облекчение се озовах в една кабинка.

Отпуснах се на седалката. Толкова ме болеше, че забравих да прибера краката си нагоре. Но си спомних този трик и го направих. Тъкмо навреме.

Два чифта тежки обувки!

Двамата мъжаги вървяха край редицата кабинки и надничаха под вратите!

Не ме забелязаха.

Бързаха.

Продължиха нататък.

Едва тогава си позволих да страдам. Всички натъртвания се сливаха в обща болка от друсането в таксито. Сигурен бях, че драскотините ми пак кървят от блъскането навън. През какво ли не трябваше да мина, за да изпълня и най-обикновените си задължения!

Потиснах кихавица и в същия миг се сетих, че забравих да звънна в нашия нюйоркски офис, за да кажа на Рат да включи Предавател 831. Без него оставах като сляп за действията на Хелър.

Имаше още много време до четири часа. Проблемът беше как да се изнижа оттук и да стигна до телефон, без да ме забележат.

Събрах смелост и излязох от кабинката.

Над една мивка се беше надвесил грамаден мъж. До себе си беше отворил доста скъпа тоалетна чанта и се бръснеше със старомоден бръснач.

Беше обърнат в профил към изхода. Шапката му, подобна на ловджийска, и палтото на черни и бели квадрати висяха на кука съвсем близо до вратата.

Тъй като поначало съм си хитроумен, знаех, че след малко щеше да си изплакне лицето. За момент щеше да има сапун в очите. Почаках. И, разбира се, той се наведе над мивката.

Бърз като светкавица, грабнах палтото и шапката. Още по-бързо се измъкнах от тоалетната, като майсторски се облякох в същата секунда.

Странната червена шапка ми беше твърде голяма. Лесно я нахлупих върху своята. Просторното палто ми стигаше до петите. Чудесна маскировка!

Предпазливо се огледах наоколо. Да! Ето ги и двамата мъжаги! Но те гледаха другаде, към тълпящите се хора из залата.

Отидох до автомат за монети и развалих на дребно десетдоларова банкнота. Останах съвсем без пари.

Добре прикрит под шапката и палтото, шмугнах се в стъклена телефонна будка. Набрах номера на нюйоркския офис.

— Извикайте Рат на телефона — заповядах.

Обади ми се някакъв тъп чиновник, родом от Флистен, познах по идиотския начин, по който произнасяше „с“ — превръщаше се в „з“.

— Зъжалявам. Горкият Рат още е в болницата. Има узложнения. Пневмонията му не зе поддава на лечение з пеницилин. Зъзтоянието му е критично. За кого да му предам?