Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 106

Нощта отминаваше и с всяко полюшване на пердетата знаех, че идва незнайният нападател, пратен от Ломбар, магически пренесъл се от Турция с вълшебно килимче и носещ послание от вдовицата Тейл, че тя също се е обадила на Данъчната служба.

И сънят не ми донесе нищо добро. В кошмарите Кенди умоляваше Ломбар и пилотите-изтребители да се постараят, за да пищя по-силно!

И над всичко това в стаята отекваха първите думи, с които Хелър се обърна към мен: „Ако се съди по думите ти, ти си завършил Академията офицер, нали? Какъв печален път те доведе при къркачите?“

Много объркващо беше. Той откъде знаеше за Бери?

Нощните часове и мъглата в главата ми се стопиха.

Гласове. Истински гласове!

Бше лекарят на хотела. Зимното слънце осветяваше терасата. Още веднъж настъпи утрото. Беше решителният ден!

— Изглежда е имал треска. Кризата е преминала. Ако пак се унесе в сън и започне да крещи, дайте му малко аспирин.

Той затвори чантата си и излезе.

Утанч! Стоеше до огледалото. Беше облечена в копринен домашен халат и си оправяше косата. Сигурно усети погледа ми.

— Ти непрекъснато викаше и не чувах добре радиото, затова пуснах лекаря да те прегледа.

Милата ми Утанч! Имах само нея. Колко е грижлива! Колко е нежна!

Казах й:

— Те са по петите ми!

— Не бих се учудила — промърмори тя, докато прибираше един кичур под инкрустирана с диаманти шнола.

— Не, не! Те наистина ме преследват! Федералните агенти всеки момент ще пратят тук армията да донесе змии!

Тя се обърна. Аха, приковах вниманието й към себе си.

— Портфейлът! — възкликна. — Онзи портфейл, изцапан с кръв! Човекът, когото си поръчал да убият!

Твърде слаб бях да споря с нея.

— Да. Да, заради това е. Ако тази сутрин получа добри новини, ще трябва да бягаме! Макар че сме длъжни да останем тук, не можем да си го позволим. Трябва да се махнем от Ню Йорк!

Лицето й стана бяло.

— Има самолет в четири следобед! — промълви тя. — Веднага ще си събера багажа!

Практично, разсъдливо момиче. Изчезна като светкавица. Твърде прегракнал бях, за да я повикам. Ако не получех добрите новини, оставаше ми единствено да се отправя към смъртта си.

С двете си бинтовани ръце успях да се обадя на обслужването по стаите. Всичко висеше на косъм. Свързочните части на американската армия всеки миг щяха да донесат змиите, намазани с червен пипер от Данъчната служба.

Казах в слушалката:

— Донесете ми два бъркани вестника, но да са по-препържени.

Чаках, обзет от душевен и физически смут. Сервитьорът пристигна и като намери пред вратата купчините вестници, донесе и тях. Хвърли ги на леглото и аз потънах във вълни от страдание, но вестниците винаги така ми въздействаха.