Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 104

Откри грамаден буркан с френска горчица, имаше и струйник. И отвисоко изрисува с много вкус странни линии по мен.

Захвърли буркана. И се зае енергично да втрива в тялото ми горчицата с двете си ръце.

Пищях. Умолявах я. Казах й, че ще направя каквото и да е, само, за Бога, да махне това нещо от раните ми!

Кенди се усмихна.

— Звучи много вкусно — каза тя. — Разтрий го по-силно!

Мис Пинч потърси точилка. Разтърка още по-добре горчицата.

Поработи и със стъргалото.

Накрая употреби точилката, за да набие сместа още по-надълбоко в кожата ми.

Приложих хитрост. Успях да си навра главата под ударите и се отнесох.

Дойдох на себе си много по-късно. Кенди се беше проснала изтощено на пода, по голото й тяло имаше всякакви следи от червило, спеше непробудно с отворена мокра уста.

Дим от марихуана гъсто се стелеше над пода.

Навсякъде се търкаляха кутии от бира.

Мис Пинч тъкмо довършваше венозната си инжекция с „Великото Х“. Извади иглата. Погледна ме. Дрогата въобще не я правеше по-весела. Отведнъж я удари в главата.

Лицето й се разкриви в маска на смъртна омраза.

Изгарях чак до дъното на душата си. Така се измъчвах, че само една трескава мисъл ме владееше. Достатъчно умен бях да не я изкажа гласно. Да се махна от Ню Йорк!

— Ах, ти, „бибипски“ мъжкар! — крясна мис Пинч. — Днес беше съвсем скапан. Да ти кажа право, не ставаш и за храна на свинете. Не ти стигат силите дори за това, което според уроците на Психиатричния контрол над раждаемостта трябва да може и един нещастник. Доктор Фрайбрейн би те определил като умствено изостанал перверзник!

Затворих очи. Смъдяха, и без това не виждах добре.

Тя ме ритна.

— Стана ли вече педи?

— Не! — креснах.

Поне едно нещо знаех — никога нямаше да се превърна в педераст. Както ми беше зле, стомахът ми се сви още по-силно.

— Ето, виждаш ли? Искаш заради тебе да не си направим домашното! Навличай си „бибипските“ дрехи, „бибипнат“ тип такъв!

— За Бога, нека да промия раните си!

— Ха — изпръхтя тя. — Не се опитвай да отклоняваш разговора в друга посока! Вие, мъжете, можете да мислите само за жени. Това е забранено! — Тя награби спящата Кенди и погали гърдите й. — Ти си ужасът на психиатрията — нормалният мъж! Мислиш само как да смачкаш някое нещастно, беззащитно момиче. Погледни я. Припада само защото не понася мисълта, че ти можеш да я докоснеш! Но аз ще те убия, ако го направиш. — Тя страстно целуна Кенди по устните. — Тази вечер дойде да ми я отнемеш, гнусно животно. Радвам се, че ти дадох добър урок. Сега се обличай!

— Още съм окован! — напомних й аз.

Тя пусна Кенди, която се свлече в гола купчина плът. Взе револвера от пода. Вдигна ударника.

И свирепо отключи белезниците една по една.

Но когато опитах да помръдна, мъченията започнаха отново!

— Нека взема един душ! — примолих се.

— И да омърляш банята, където това мило невинно момиче отива всеки ден? Никога! Прибирай си дрехите!

Според мен тази зла, пресметлива „бибипка“ знаеше какво ще стане. Щом навлякох дрехите върху себе си, червеният пипер, сосът „Табаско“ и горчицата пламнаха в раните ми!