Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 108

Беше ОБЪРКАН!

Върнах назад записите. Да, когато Хелър е отишъл в офиса си, Джовани го извикал по телефона с думите: „Хлапе, най-добре да дойдеш насам, аз обаче те съветвам да не идваш“. Гласът му беше особено напрегнат.

Хелър загази!

Ах, тези връзки с обществеността, какво приятно средство за създаване на неприятности! Разбирах, че никой не може да се чувства в безопасност, щом съществува такова оръжие. То беше напълно непредсказуемо! В един момент той весело се занимава със своите работи и изведнъж — бум, гръмват го, без нищо да зависи от него. А той дори не подозира, че е гръмнат. Може би си мислеше, че така е устроен светът — че вестниците просто не заслужават доверие, допускат грешки или се приспособяват към вкусовете на читателите.

Майстор на близкия бой, боен инженер от Флота, който взривяваше цели крепости и бази, без да има и драскотина по себе си, Хелър беше едно листенце в лапите на мощния ураган, наречен връзки с обществеността, и всеки момент можеше да се превърне в прах по желание на експерт като Медисън. А Хелър не само не схващаше какво става, той дори нямаше с кого да се бори, нищо, което да направи! С няколко абзаца Медисън го превърна в безпомощна пешка!

Само знаеше, че е загазил. И пътуваше към неприятностите си. Дори не се беше маскирал.

Просто куп хартия, който може да бъде изпепелен с една-единствена кибритена клечка. Но този куп хартия съсипваше Хелър!

Стигаше ми гласът на Джовани, за да предскажа това.

Хелър спря колата пред къщата на Бейб.

Джовани го посрещна в асансьора.

— Хлапе, на твое място нямаше да вляза.

Хелър даде на Джорджо коженото си палто и шапката си, но другият не ги пое. Паднаха на пода.

Хелър почука на вратата на гостната. Никой не му отвори. Той натисна дръжката и влезе.

Бейб не беше там.

Чуваха се някакви звуци откъм друга врата в дъното на стаята. Хелър тръгна към нея и я отвори.

Нещо като кабинет. Имаше камина, но в нея не гореше огън. На стената висеше разпятие. Килимът беше черен.

На него седеше Бейб. На колене. Наметнала парче зебло на главата си. Взимаше пепел от камината и я размазваше по лицето си.

— Моя е вината, много съм виновна! — стенеше тя.

Плачеше.

Усети, че някой е влязъл.

Вдигна поглед, сълзите се стичаха по саждите и проправяха две чисти пътечки.

Видя го.

— Ох, Джером! — изпъшка тя. — Собственият ми син е един traditore! — Тя се преви от ридания. — Моят син, моят син!

Хелър понечи да пристъпи към нея.

— Мисис Корлеоне, моля ви да ми повярвате…

Беше отхвърлен на секундата. Тя го спря с обърнати към него длани.

— Не, не, не ме доближавай! Все отнякъде във вените ти е влязла омърсена кръв! Ти опетни честта на фамилията! Не ме доближавай!

Хелър също коленичи, но по-далече от нея.

— Моля ви, мисис Корлеоне, аз не съм…

— Traditore! — сякаш го заплю тя и отпълзя в другия ъгъл. — Ти разби сърцето на нещастната си майка!

Ръката й се стрелна към камината. Извади недогорял вестник. Виждаше се лицето на Фаустино. Движението раздуха тлеещи по хартията искри. И докато тя размахваше парчето, избухнаха в пламъци.