Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 107

Разгърнах един с треперещи ръце.

Победа или смърт?

Шеста глава

О, Богове!

Огромни заглавия!

ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ Е ПОЛУЧИЛО ПОДКУП ЗА ЗАГУБАТА В СЪСТЕЗАНИЕТО!

Отдолу бяха заглавията на самия репортаж:

ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ НЕ СЕ Е ПРОВАЛИЛО ЗАРАДИ ГОРИВОТО

Знаменитият с ровичкането си репортер Боб Худуърд, по прякор Палача на Никсън, най-сетне изкопа фактите. Прочутото състезание в Сприйпорт е било загубено от Гениалното хлапе срещу тлъста сумичка!

С ГОРИВОТО ВСИЧКО Е НАРЕД

Предишните съмнения, че недостатъци на горивото са станали причина за провала в състезанието, се оказаха необосновани.

НАМЕСА НА ГАНГСТЕРСКИ ШЕФ

Гениалното хлапе е имало честта да бъде подкупено от най-известният бос на мафията на тази планета — не някой друг, ами Фаустино Наркотичи — Примката, capo di tutti capi.

САМОПРИЗНАНИЯ

В специално интервю Уистър призна пред Худуърд:

„Мислех, че няма да ми стигнат парите за разработването на моето ново гориво, затова постъпих по американски — срещу налични пари в ръката, зарязах състезанието.“

Зяпнах. Досега не бях проумял каква роля имаше въображението във връзките с обществеността.

Но колко убедително беше!

Ето я и снимката, на първа страница, заела три колони! Усмихнатият Фаустино подава на ухиленото Гениално хлапе вдъхваща почит тлъста пачка нечисти пари. И Гениалното хлапе явно повдигаше каската си, за да приветства своя благодетел. Нямаше никакво значение, че само десета от секундата по-късно Фаустино вече бягаше като електрически заек по писта за кучешки надбягвания! Тези фотографи бяха улучили мига с абсолютна точност. Какви майстори!

Текстът под снимката гласеше:

„Тайно направената снимка потвърждава факта на подкупа. В креслото, някога заемано от Шефа Туид, царя на подкупите в Ню Йорк през 90-те години, Гениалното хлапе, иначе казано Джери Уистър, получава своята отплата от capo di tutti capi, Фаустино Наркотичи — Примката, царя на престъпноста в света.“

Бях зашеметен. Каква вещина! Нима чак сега разбирах, че гръмките заглавия в този свят са продукт на свръхпрегрято въображение, нагласени случки и тонове пълно нищо!

Дъхът ми спря.

И колко хитроумно бяха оплели във всичко това ИМЕНАТА! Никсън, Наркотичи, шефа Туид… Сега Гениалното хлапе беше поставено наравно с престъпниците. И колко убедително! Кой би могъл да се усъмни?

Същото го имаше и в останалите вестници. Историята ехтеше от бряг до бряг, вероятно дори по целия свят. По телевизията сигурно постоянно показваха снимката. Радиото ще бълва новини на всеки час. Каква кампания! Цяла лавина!

И — о, Богове! — дори на спортните страници пишеха само за това! Отново публикуваха фоторепортажи от състезанието. Значи, че спортните канали ще пуснат пълен видеозапис от състезанието.

Всичко ми се проясни. Значи така се създаваха новини! Медисън беше прав. Наистина не бях професионалист.

Но я чакай, а как Хелър приемаше всичко това?

Седма глава

Включих екрана.

Хелър караше старото такси край брега в Джърси. На пода изпод седалката се подаваше наръч вестници и той от време на време ги поглеждаше.