Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 105

Креснах.

Кенди се размърда.

— Пинчи, целуни ме.

Мис Пинч изпълни желанието й и ако имах сила, можех да я убия, да убия и двете, преплели голите си тела на пода.

Но имах възможност да се измъкна, а само за това бях способен да мисля. Пък и цевта на оръжието още беше насочена към мен. Неловко посегнах към дръжката на вратата.

Мис Пинч викна след мен:

— Помни, че ако утре вечер не дойдеш навреме, чакат те три години във федералния пандиз!

Дори не успях да затворя вратата зад себе си.

Целият пламнал, някак се добрах до авенюто. Спрях такси.

Половин час по-късно лекарят на хотела ме пъхна под душа и започна да обработва раните по най-болезнен начин, за да махне червения пипер, соса „Табаско“ и горчицата. Но не ме болеше много, защото първо ми би доза морфин.

Докато работеше, той все повтаряше:

— Цъ, цъ, цъ! С всички тези наранявания сигурно се движите в много груба компания.

Е, вече не беше така. Ако всичко минеше добре, след две денонощия Хелър щеше да бъде смазан, а аз — извън Ню Йорк! Този град ми идваше прекалено. Никога през живота си не бях и помислял, че един град може да превърне човек в салата. Ако не внимавах, току-виж, някой ден се събудя във вид на плодов кекс!

Пета глава

Когато се събудих на следващия ден, вече наближаваше обяд. Внимателно се опипах, както си лежах. Да, още бях жив — невероятно, но факт.

Държах още един коз в оръфания си ръкав.

Нямаше да отида при мис Пинч вечерта!

Но въпросът беше — ще ми се размине ли? Щях ли да се измъкна жив от Ню Йорк?

Твърде несигурно положение. Стиснах зъби. Дългът беше тежък товар, но трябваше да се уверя, че съм спрял Хелър, преди да си отида. Иначе още при завръщането ми в Турция щеше да ме очисти незнайният шпионин. Нямаше смисъл да се измъкна жив от Ню Йорк, за да свърша като труп в Турция. Обля ме вълна от нов ужас — нали убиецът обеща да ликвидира първо Утанч!

Някак трябваше да изстрадам следващото денонощие. Утрешният ден беше решаващ, защото щом не се появя според разписанието, мис Пинч щеше да се обади на Данъчната служба.

А по това време Бери, колкото и дълбоко да се е заровил в централноамериканската джунгла, вече ще е забелязал, че „Богъл, Гаудж и Хаунд“ още веднъж са споменати редом със „Суиндъл и Крауч“.

Преборих се с две ръце с телефона и поръчах закуска. Това се оказа неразумна постъпка. Сервитьорът от обслужването по стаите забеляза струпаните пред вратата вестници и прибави това тегло към товара ми.

Този тласък ме хвърли окончателно в пропастта.

Точно както Медисън предсказа, Гениалното хлапе пак заемаше цялата първа страница.

С жест, който „историята не познавала“, той дарил всичко, „което спечелил при уреждането на съдебните дела“, на фермерите от Канзас.

Вече знаех, че не оставяше нищо за себе си от сума, която също беше равна на нищо. Но това за фермерите от Канзас съвсем ме озадачи. Тях защо ги намесваха?

Може вече да ми е започвала треска, ала от тази новина май изпаднах в делириум.

През остатъка от деня лежах с уплашено вперени във вратата очи. Очаквах двама убийци от Данъчната служба да се промушат под нея или пък някоя змия да ми се обади чрез Свързочните части на армията, преди да напусна хотела. Твърде неуютно състояние на ума. Със свечеряването стана по-лошо. Знаех как ще постъпи мис Пинч, когато същата вечер не позвъня на входа към мазето. Натрупаното напрежение щеше да предизвика взрив! Щеше да се разфучи! И реакциите щяха да стават все по-неподходящи за отпечатване.