Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 103

Беше добре наточено. Прехапах си устните. Нали нямаше да пискам! Но това не я интересуваше. Съсредоточи се като главен готвач. А Кенди приличаше на гладник, предвкусващ вечерята си!

Мис Пинч се зае да обработва краката ми. Плъзна стъргалото по вътрешната страна на бедрата, като много внимаваше драскотините да минават на вълнички.

Виждах как малки кървави мехурчета се надигаха по раздраните рани.

Тя остави стъргалото. Отвори шкафче и взе нещо от него.

Кутия червен пипер!

Извърна си лицето, напълни шепа и започна безмълвно да го втрива в драскотините.

Не остана нищо, освен болката!

Изтървах първия писък.

Преглътнах го.

Още червен пипер, още втриване.

Закрещях!

А Кенди изквича!

Мис Пинч реши, че е сложила достатъчно червен пипер. Само половин кутия. Намери дълга цял метър дървена лъжица. Обърна я с издутата страна надолу.

ПЛЯС!

Започна да набива пипера в раните.

С цялата си сила.

Агония!

Изгарящо, овъгляващо нервите страдание!

Изтървах си юздите. Пищях неспирно.

Кенди също запищя.

Виждах я как се мята гола на дивана.

— Вземи ме, Пинчи, Божичко, вземи ме!

Мис Пинч я вдигна, отнесе я в другата стая и трясна вратата с пета.

Болката не отслабваше.

И аз крещях!

Едва ли виждах ясно нещата наоколо.

Не знам колко време мина, преди мис Пинч да се върне. Имаше червило по престилчицата си.

Кенди също излезе, гърдите й бурно се надигаха.

Пиха бира.

Кенди си дръпна марихуана.

Мис Пинч се извини на Кенди, че забравила да избере музика за вечерята. Пусна на стереоуредбата нещо с подходящо настроение и Кенди каза, че било прекрасно. Но още била гладна.

— О, това беше само първото блюдо — обясни мис Пинч. — Не бива да се пресищаме. Тази вечеря е за ценители.

Тъкмо бях свикнал да понасям ужасните терзания от пипера, без да пищя и да се гърча.

Мис Пинч пак върза престилчицата. Нагласи готварската си шапка. Извади нещо от шкафчето.

— Ето какво ни е нужно сега — тя показа нещото на Кенди. — Ще поразсъни преситения език. Не мога да понасям безвкусна храна, ти също, нали, Кенди?

Тръгна към мен.

СОС „ТАБАСКО“!

Изстиска цялата пластмасова бутилка върху раните ми! С движения на майстор, с песничка, за да бъде всичко както го замисляше.

При първото докосване си въобразих, че ме е заляла с течен огън. А тя изпразни бутилката до капка!

Запищях.

Тя отново взе стъргалото за сирене.

И сериозно се захвана да работи по мен.

Тогава вече наистина се разкрещях!

Кенди пак подхвана квиченето си. Тресеше целия диван.

Мис Пинч хвана еднометрова вилица за скара. Вдигна я над мен.

— Вземи ме, Пинчи, вземи ме!

Но въпреки това мис Пинч бодна с вилицата. Отново и отново!

Изгубих съзнание.

Когато се опомних, беше като да оцелееш върху постеля от живи въглени.

Онези двете не бяха в стаята.

Чувах гърлени, ръмжащи псувни зад вратата.

Накрая излязоха. Кенди гледаше диво. Все потриваше гърдите си.

— Твърде безвкусно е, мила Пинчи! Не искам да те критикувам. Но умирам от глад!

Мис Пинч май се разстрои. Подръпна престилчицата. Отиде до другата стая да вземе шапката.

Впи поглед в мен.

— Горчица! — изведнъж заяви решително. — Ето какво било! Горчица! Да стане по-остричко!