Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 102

Плясна цветята на мръсната площадка пред вратата.

И ги стъпка!

Яростно захвърли настрани капака на боклукчийска кофа. Изтръпнах от гръмкото дрънчене.

Без да сваля поглед от мен и без да отмества цевта на револвера, тя препречи пътя ми за бягство нагоре по стъпалата, после взе унищожения букет и го метна в кофата.

Изведнъж замръзна неподвижно.

Леко подуши въздуха.

Много предпазливо помаха с ръка, за да усети на какво вонеше от кофата.

— Червен пипер! — изръмжа тя. — Ах, мръснико „бибипски“!

Напразно се опитвах да й кажа, че сигурно така смърди развалената риба. С недвусмислено движение ми показа, че е готова да ми смачка главата с револвера, и ме принуди да вляза.

Заключи решетката и вратата.

Стреля толкова близо до лицето ми, че изгорелият барут ме опърли.

— Ще броя до десет, за да се съблечеш! — излая тя. — А после ще ти гръмна „бибипите“! ЕДНО!

Бързо се измъкнах от палтото.

— ДВЕ!

Едновременно свалих сакото и обувките.

— ТРИ!

Бях се съблякъл. Не разбирах защо още броеше.

— ЧЕТИРИ!

А, шапката. Бях забравил шапката! Светкавично я захвърлих в ъгъла.

За нула време ме разпъна окован на онова прокълнато от Боговете легло!

Когато заключи последната окова, тя остави револвера.

— Значи обичаш червен пипер? Добре, винаги трябва да отстъпваме пред мъжкия шовинистичен стремеж за надмощие. — Обърна се и с напевен глас извика към вътрешната стая: — Кенди, миличка, тази вечер ще има мексикански tamales с лют пипер!

Тананикаше си мелодийка без думи. Свали си разата. Махна обувките от краката си. Изхлузи панталона. Отърва се и от бельото и остана гола. Още си пееше.

Кенди влезе срамежливо. Схвана какво имаше да става и започна да се съблича, но спря по средата и каза:

— О, мила Пинчи, накарай го да се обърне.

Пинч това и направи — зашлеви ме с опакото на ръката. Продължи да си мънка. Въпреки шамара гледах с все по-тревожни предчувствия.

Мис Пинч извади от чекмеджето някаква бяла престилчица, широка десетина сантиметра, нищо не закриваше. Върза я на кръста си. После взе шапка на готвач, висока и колосана до твърдостта на ламарина. Закачливо я накриви на главата си.

След това върза на врата на Кенди малка ленена салфетка. Дори не прикриваше внушителните голи гърди. Настани Кенди на дивана, където тя зачака с разтворени колене, вперила към мен постепенно нагорещяващ се поглед.

Очевидно използваха камината не само да нагорещяват инквизиторските инструменти, но и за печено на шиш. Разполагаха с всякакви дълги вилици, маши и какво ли не още. Но мис Пинч ги бутна настрана. Внимателно оглеждаше всички кухненски принадлежности.

Знаех, че протестите ми с нищо няма да помогнат. Знаех, че би трябвало да не викам или поне да се опитам. Но тялото ми беше толкова бито и насинено, че едва ли можеха да ми навредят с още кой знае какво, затова се окуражих.

А нямаше от какво.

Мис Пинч намери каквото търсеше.

Стъргало за сирене!

Тя опита дерящата острота на зъбите му. Леко се поряза и прекрати мънкането си само за да ме напсува.

И пак с песен на уста тръгна към леглото.

Съвсем леко, почти артистично небрежно плъзна стъргалото по гърдите ми.