Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 51

Хелър откри един кабинет. Бюрото продължаваше да си седи там. Документите бяха пожълтели Прегледа ги. Четирдесет каси тук, осемдесет там, платен транспорт за петстотин.

На стената имаше снимки в рамки. Някои бяха с автографи с изсветляло мастило. „На Тутс“, „На Джими Уокър“ върху портрет на красив млад мъж Джими Уокър? Прочутият нюйоркски кмет?

Забеляза една по-различна снимка. Подредени в линия младежи, сякаш глътнали бастун. Четирима Държаха картечници! Хелър започна да чете имената под всеки от тях. Джо Корлеоне Беше втория отдясно. Приличаше на двайсетгодишен хлапак.

Хелър извади от чантата си волтариански фотоапарат, фокусира само на Джо Корлеоне и го снима заедно с подписа. После снима и четиримата.

Наистина духове! Свети Джо трябва да е карал осемдесет и осмата, когато умря. Но сега беше дух, сред всички останали от тази къща и ера.

Хелър сигурно реши, че се е забавлявал доста тъчно. Започна да действа много бързо. Извади от чантата си метална пръчка и със страхотна бързини започна да почуква по стени и подове. Вече достатъчно го познавах, за да знам, че проверява как ехти, Сигурно търси тайни стаи.

Намери една. Като откри и входа към нея, оказа се, че е само килер. Продължи.

Излезе навън и започна да чука но земята. Отказа се.

Извади малък измервателен уред и започна да обикаля къщата. Уредът отчете нещо. Той спря. Кръстоса зоната. Още показания.

Хелър сигурно веднага е разбрал за какво става дума. Отиде право в бара и направи измервания с уреда. Беше към края на плота.

С помощта на малко масло бързо оправи една панта. Целият край на плота се плъзна и отдолу се показаха стъпала.

Слезе.

Намираше се в пещера.

Тръгна по един тунел и после освети с лампата шахта. Някога е имало стълба, но сега нямаше.

Той провери стените.

— Гранит — измърмори.

В крайна сметка откри някакъв надпис. Пишеше:

Исая Слокъм Притежател на мината, 1689

Хелър провери още няколко галерии. Намери малко бял кварц. Прибра го в джоба си.

В някои от галериите имаше изгнили останки от дървени сандъци. Контрабандистите на алкохол са използвали мината като таен склад. Значи това се е случило с „изчезналата мина“ Голдмайн Крийк.

Глава шеста

Хелър пак си заключи къщата, но постави нова ключалка на външната врата. Масивна. Значи не бе научил кой знае колко от часовете по шпионаж. Чисто новата ключалка веднага привлича вниманието с лъскавия метал.

Скочи в колата и без да бърза, излезе отново на главния път. С умерена скорост се върна в града. Пак мина край полицейския капан. Хората на шерифа бяха полузаспали.

Хелър влезе в ресторант. Не беше лош. В чакалнята имаше телефонна кабина. Влезе в нея. Набра един номер. Отговори му Изи.

— Целта постигната — каза Хелър. — Шестица е!

Боже господи, започнал е да говори на жаргон.

Прочете много бързо данните, които бе записал в съда, даде името на агента по недвижими имоти и добави:

— Няма да вземе участие в сделката, но му изпрати комисионна.

— Добре — каза Изи. — Някакъв фирмен статут, както планирахме?