Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 50

Отпред имаше голям храст. Нямаше как да се заобиколи. Хелър излезе, взе едно мачете от колата и отсече храста. Качи се и пак потегли.

Струваше ми се, че върви но някакъв стар път, подобен на пътя до едновремешната бензиностанция, но много но-заличен. Даже от време на време се налагаше да заобикаля дървета, стари над трийсетина години.

Мина по едно малко възвишение. Отсреща се виждаше горичка от кленови и иглолистни дървета. Бяха огромни, на повече от петдесет години.

Точно зад тях минаваше потокът, който сега беше само една струйка, въпреки дълбокото корито. В него се бяха срутили остатъците от дървен мост.

Хелър сиря таксито и излезе. Наистина беше пустош. Виждаха се няколко хълмчета. Местността беше предимно равнинна, но много камениста.

Тръгна през полето. Недалеч от дърветата имаше едно равно парче земя. Изглежда то го заинтересува.

Слезе до потока. Един чук с червени ръждиви петна привлече вниманието му. Водата го беше прояла.

Малък, неестествен хълм му привлече погледа. Взе лопата и започна да копае. Беше много фина бя ла мръсотия. Хвърли лопатата в колата и извади найлонов плик.

Чак тогава забеляза зелените дървета. Тръгна право към тях.

Обрасла и засенчена от растенията, които сигурно са избуяли много след построяването й, скрита от катерещи се лози и храсти, се бе скътала старата крайпътна къща!

Беше голяма. Имаше веранда и допълнителни крила. Очевидно са я строили от същите камъни, който изобилстваха в района.

Хелър се качи по каменните стъпала пред вход ната врата. Беше огромна врата. Заключена. Чудех се как при тази вандалщина след повече от половин век къщата не е пострадала. Такава е Америка.

Хелър взе лост и машинно масло и почти за нула време разби ключалката. Стреснах се. Хората от Апарата изобщо не бяха толкова бързи при разбиването на врати. След това се сетих, че в крайна сметка той е инженер. Отлично знаеше как се работи с лостове и подобни неща.

Зае се да смазва пантите с масло. Вратата, макар че малко се бе смъкнала, не се отвори много трудно. Огледа ръба и тогава ми стана ясно защо нищо не се с случило на къщата. В самата врата имаше лист бронирана стомана!

Почука по прозореца. Армирано стъкло!

Това място беше истинска КРЕПОСТ!

Върна се в колата и взе една чанта. Влезе през главния вход. Носеше си лампа. Запали я и я сложи на масата.

Избелелите изпокъсани остатъци от вероятно последното парти в тази къща уморено висяха от дебелите дървени греди на тавана. Оръфаните по краищата японски восъчни хартиени фенери хвърляха странни сенки по тавана.

Хелър закрачи по навярно някога излъскания дансинг. Преди да се качи на него, си свали шпайковете.

Зае се с още една ключалка и отвори врата към вътрешна стая. Барът! Дълъг махагонов бюфет, разкошна мебел. Огледа едно счупено огледало — дупка от куршум.

Имаше и други стаи — гостни и малко претрупани спални. В кухнята имаше огромна дървена пещ. Един плъх си бе направил дупка, през която сигурно много пъти бе влизал и излизал.

Задната врата също беше със стоманен лист. И Всички външни прозорци бяха с армирано стъкло!