Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 49

Старият агент взе картите.

— Да, и тук е отбелязано. Бил съм там веднъж като дете. В онези дни имаше железопътна линия. Погледни тук. Потокът се спуска надолу, тук свива и после се влива в морето.

Извади една пътна карта.

— Но ето оттук се разбира, че горе, близо до мястото, откъдето извира потокът, са направили язовир и водата е спряла да тече. И после са сложили още две стени, преди да стигне Лонг Айлънд Саунд, за да не могат да превозват алкохола.

— Мене не вижда как…

— Че по него вече и със сал не можеш да минеш.

Виждам, че производителите на алкохол са си докарвали стоката от Атлантическия, нагоре по потока до тази крайпътна сграда. После са го разреждали с вода, пак са го наливали в бутилки и са го продавали от тук та чак до Ню Йорк.

Върна му картите.

— По едно време никой не смееше да се приближи до крайпътната къща. Трупове! Духове. Даже бях забравил за съществуването й.

— Аз може купи — каза Хелър.

Сайръс Ейг уморено взе една стара рибарска шапка. Хелър го последва навън. С очукания стар „Форд“ на Сайръс отидоха в съда и провериха в архива.

— Тук пише, че е собственост на Джон Смит от Ню Йорк. Името на адвоката е написано отгоре. Сто и двайсет акра чукари.

Хелър си записа всички данни и адреси.

— Ако това купи, тебе даде комисионна.

— Нямам нищо против, но не можеш да ме накараш да се замъкна в онази пустош. Напоследък даже не излизам за риба. Сигурен ли си, че не ти трябва някой стар обор? Имам два, дето не са много далеч оттук.

Хелър се върна с него до къщата, качи се на таксито и потегли. Слава богу, все още беше в обсега на активатор-приемника. Не беше на повече от трийсет мили от Ню Йорк. Каквото и да беше намислил, поне щях да знам и да мога да взема нещата в свои ръце, ако се окаже опасно.

Глава пета

Пое на север по магистрала 7. Караше спокойно. Гледаше от прозореца хълмовете, равнините и потопите на Кънектикът. Очевидно му харесваше. Доста селски пейзаж, живописен като в картина. Лично на мен изобщо нямаше да ми хареса. Прекалено подредено и спокойно.

Далеч отпред се виждаше спряла полицейска копа, дебнеща превишители на скоростта. Полицаите сигурно си мислеха, че са добре скрити. Хелър мина край колата пълзешком. Но това всъщност не беше полицейска кола. Беше шерифска кола, с голяма везда отстрани. На предната седалка седяха двама мъже, облечени в оранжеви униформи. Носеха каубойски шапки. Без съмнение, заместник-шерифи. Биха се разположили спокойно. Съдейки но боклука Наоколо, вероятно това им беше любимото местенце за засади.

Хелър продължи. Много внимателно гледаше лявото платно. На едно място страничната ивица изглеждаше различна. Лично аз сигурно нямаше да забележа.

Той сви вляво, тръгна по крайпътната ивица и слезе от пътя. Право в гъстака! Просто ей така!

Сигурно караше повече на чувството си за ориентация, отколкото по път, или но каквото там си мислеше, че кара. Колата вървеше адски бавно. Треви и плевели стържеха отдолу.