Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 42

— Страхотен начин да ходиш в колеж — каза Хелър. — Тази сутрин ходих на разговор с психиатър, но следващия семестър мис Симънс ще ми стъпи на врата.

— Толкова съжалявам, че тук не мога да ти помогна. Аз съм силно против всякакво насилие. Толкова е неджентълменско. Не можем ли да я спечелим по някакъв начин?

— Никакъв шанс — каза Хелър.

— Значи в крайна сметка може и да не завършиш.

Влезе Бум-бум.

Хелър каза:

— Вече реших. Бум-бум, ще побере ли таксито единадесет души?

— И още как! — каза Бум-бум.

— Незаконно е — каза Изи.

— А всички тези платна? — попита Джет.

— Ами опитай — каза Бум-бум.

— Обади се на твоите художници — каза Хелър на Изи. — Доведи ги долу, свали и платната.

— Къде отиваме? — озадачено попита Изи.

— Маркетинг — каза Хелър. — Ще правим маркетинг.

— Виж какво — каза Изи, — мога да купя всичко, което ти трябва. Мога да ти го взема по цени на едро.

— Не ме разбра. Не става въпрос за пазаруване.

— А, учебника, който ти дадох — каза Изи. — Какво ще предлагаш?

— Проучването заключи, че най-много се търсят момичета.

— Но това е незаконно! — каза Изи.

— Домашната работа трябва честно да се изпълнява — каза Хелър. — А това показва проучването. Така че — няма ли да бъде незаконно да не си направиш домашното?

— Много правилно — забеляза Изи. — Нямаш друг избор. Ако проучването показва момичета, значи фябва да са момичета.

Понесоха се към Пета улица.

Глава трета

— А сега, джентълмени — каза Хелър на оцапаните с боя хора, които бяха девет в кабина, предназначена за петима, а Изи и Бум-бум бяха отпред, — не искам да гледате на това като проституиране с изкуството ви…

Едно близко брадато лице се отдръпна, колкото се може повече. Наежи се:

— Няма да отстъпим и крачка от неореализма!

— За Бога, недейте! Скоро ще разберете какво искам от вас.

С рев влязоха в паркинга на „Грершъс Палмз“ Натъпкаха се в асансьора.

Хелър влезе в офиса на Вантаджо. Той седеше м бюрото си. Очевидно беше малко махмурлия. Намръщи се, като видя тълпата зад Хелър.

— Искаме да нарисуваме Минет — каза Хелър.

Това беше прекалено директна реплика за Вантаджо в този час.

— Добро утро, малкия. Искаш ли да ми предстаавиш приятелите си?

Хелър ги представи. След това каза:

— Имаме една гола стена и на нея й трябва голо момиче. Работим само с автентичен материал. Трябва ни за корпорация „Чудесата на красиви и плажове на Таити“. Минет е единствената красива таитянка, която познавам.

— Добре, вземи я, момче. Сесията на ООН започва едва през следващата седмица, така че не сме много натоварени. Сигурен съм, че Минет ще направи всичко необходимо, така че заведете я в Емпайър Стейт.

— Не — каза Хелър. — Изи — и той погледна към Изи, — има страхотна идея. Елате.

Хелър излезе във фоайето. Отвори една странична врата към малко сервизно помещение и изкара малка платформа, която явно използваха за нещо. Затича се с нея през фоайето. Един от прислуга и моментално скочи да му помогне. Оставиха я близо до входната врата.