Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 43

Л. Рон Хабърд

Хелър отиде до художниците и заведе един до платформата. После изкара статив и го постави пра художника, който, като видя статив, веднага окачи на него празно бяло платно в рамка.

Хелър и прислужникът преместиха две петнисти палми на платформата.

Хелър отиде до телефона и набра един номер.

— Кой това? — гласът на Минет. — Аз необлечена. Много рано!

— Сигурна ли си, че нямаш никакви дрехи по себе си? — попита Хелър.

— О, здравей, хубавецо. Веднага идва!

— Не — каза Хелър. — Сложи си полата от трева и няколко цветя в косите и слез във фоайето.

— Фоайе? Ти шегува. Вантаджо…

Хелър подаде слушалката на Вантаджо. Той каза:

— Малкият сменя декора, Минет. Всичко може да се случи. Слез долу.

Двама дипломати си тръгваха с леко разчорлен вид. Видяха художника, изправен пред празното платно. Спряха. През входната врата влезе един ранобуден клиент, едър негър. Той видя празното платно и спря.

Отпред спря лимузина и изплю трима мароканци. Те влязоха, видяха празното платно и спряха.

Минет слезе. Носеше пола от трева и имаше вети в косите. Хелър я качи на платформата. Художникът й каза как да застане. Започна да рисува.

— Аллах забранява да се изобразяват живи тела — каза един от мароканците. Но пристъпи напред, за да нижда по-добре.

Отпред спря такси и слязоха двама дипломати, запътиха се към рецепцията, но спряха и се загледаха и рисуването.

Хелър махна на Вантаджо, Изи и другите художници. Вкара ги обратно в офиса на Вантаджо.

— Ще ни струваш цяло състояние, ако спираш на вратата всеки, който влезе — каза Вантаджо.

— А — и Хелър размаха ръце също като италианец, — помисли ли как ще се разчуе. Това е реклама!

— Я по-добре ми кажи какво си намислил — каза Вантаджо и седна на бюрото си.

— Ами — каза Хелър, — Изи го измисли. Така, това си остава само между Изи и теб, но аз все пак щеочертая за какво става дума. Казах му, че според менидеята е страхотна. Ето какво. ООН тъкмо влиза в редовна сесия. Слагаме във фоайето художник, стативи, платно. — Обърна се към художниците. — Колко време ви тряб ва, за да нарисувате истински хубав, голям портрет?

Бяха на различни мнения. Но общо взето, ставаше въпрос за срок от дванадесет часа до една седмица.

— Всяка нощ — каза Хелър на Бум-бум, — в продължение на седмица, във фоайето ще има добър художник, който ще рисува голо тяло. И всяка седмица картината и момичето ще се сменят. Ще изберем момичетата, които олицетворяват красотата на всяка страна. И всяка седмица отразяваме различна страна.

Вантаджо се изправи в стола. После стана и започна да крачи, леко развълнуван.

— Това е политически благоприятно! Ще ги спечелим! — каза Вантаджо. — Всеки ще се натиска и ще дава какво ли не, за да бъде страната му отразена по-рано в програмата! Ще искат да участват в избора на темата.

Хелър направи италиански жест.

— Точно така, Вантаджо. Добре че си ти, веднага схващаш нюансите! Това е маркетингова програма, целяща експанзия и задълбочаване. Вашите продукти ще станат известни навсякъде. Така ще има реклама на „Грейшъс Палмз“ в кабинетите на всички високопоставени лица от много страни. И ще плащат скъпо, за да изложат самата реклама. Това, от което „Грейшъс Палмз“ се нуждае, е повече популярност. Във всяка страна ще възникнат потребителски желания и клиентелата ви ще се увеличава.