Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 40

Излезе. Фоайето им бе променено. Бяха се поя вили месингови табелки и палми през определено разстояние. Не бях запомнил колко огромен е етажът им.

Откри Изи в стаята за комуникации.

— Здрасти, Изи! — опита се той да надвие телексните машини. — Как върви?

Изи измъчено му се усмихна. Вероятно това бе най-ведрата му усмивка. Все още беше облечен в костюма от Армията на спасението. Роговите очила подчертаваха орловия му нос.

— Надявам се да не започнеш работа, преди нещата да се пооправят — каза Изи. Размаха един лист.

— Току що загубихме от рублевия обмен с Италия. Ужасно напрежение е. Изглежда стоте ни хиля ди не могат да надскочат и половин милион. Условията са толкова нестабилни.

— Е, плащаме си наема — каза Хелър.

— О, не сме тук само за да си плащаме наема. Ако корпорациите наследят правителствата, за прилични ще се считат суми от порядъка на трилиони.

— И още как — весело каза Хелър. — Сега, какво беше спешното?

— (), боже — каза Изи. — Боя се, че и за това не съм готов.

Хелър му махна. Излязоха и минаха край много врати с различни табелки. Изпитах меланхолично удоволствие като гледах как момичета — очевидно техни служителки, ако се съди по вида им — студентки на почасова работа — бързо минаваха край Хелър, всяка по задачите си, без дори да му кажат здравей. Спряха пред една врата — на табелката пишеше:

Изи затършува из куфарчето си за ключове. Сигурно имаше поне десет фунта ключове. Отвори вратата и включи осветлението.

Декорът беше в бамбуков стил. Двойки зловещи мечове украсяваха иначе белите гипсови стени. Срещу бюрото имаше герб — кръстосани пушки.

— У теб са вицеконсулските назначения, нали? — попита Хелър.

— Да, господин Джет. На бюрото са. Това е на Бум-бум. Това е моето. А, да. Ето и твоето.

Хелър взе своето и го погледна. Пишеше, че е консул на Майсабонго, но не можах да прочета останалото. Прибра го в джоба си.

— Компанията също е сформирана — каза Хелър.

— О, да. „Чуден нефт за Майсабонго“ ООД, регистрирана с бизнес цели в Майсабонго и т.н. Но ти няма да си директор, господин Джет. Директори трябва да са Аби Коен и съпругата му. Виждаш ли, понеже съм отговорен за теб, категорично ще следя да нямаш никаква връзка с коя да е от тези корпорации. Нищо, което да могат да открият и в най-стриктните проверки от министерството на правосъдието. Този адвокат Бери е много хитър и зъл, а Роксентър контролира наред с всичко останало и министерството на правосъдието. Опасен човек.

— Не виждам какъв е проблемът, за който ми спомена.

— Ами става въпрос за рисунките по стените. Заместник-делегатът настоява да нарисуваме портрет на Харлота.

— Мисля, че мога да се договоря с нея да позира.

— Не става въпрос за позиране, господин Джет. В това отношение имаме проблеми със стенописите за Таити. А и не само с тях. Не, г-н Джет, проблемът е в художниците!

— Мислех, че имаш художници на разположение.

— Само че ти едва ли ще ги одобриш. Говорих с няколко. На бюрото ти има техни рисунки, но… но…