Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 38

Облегна се и се замисли. Изви устни и се потупа но устата. После погледна в досието на Симънс и се потри по челото.

— Ами — най-сетне каза той, — единствения съвет, който мога да ти дам, е като намериш някоя жена да лежи със счупен крак, остави я да си лежи.

Пак помисли.

— Да. Просто я остави да си лежи!

— Ще се връща ли мис Симънс в университета? — попита Хелър.

— Защо питаш? — каза д-р Катзбрейн.

— Ако е ненормална, как ще преподава?

— О, глупости — каза докторът. — И да е ненормална, няма никакво значение. Всички умни хора трябва най-малкото да са невротици. Така че, ако е ненормална, значи е гений, защо да не преподава!

Погледна в досието.

— Тук пише, че трябва да излезе навреме, за да поеме часовете си от следващия семестър. Откъде ти хрумна ненормалната идея, че ненормалните хора не могат да преподават в училище? Трябва да си ненормален изобщо да се хванеш на такава работа!

Хелър сигурно помисли, че разговорът е приключил, защото докторът пак взе листа и ножицата, и стана да тръгва.

Д-р Къцмозък веднага се разсея и се поряза. Протегна ръка и енергично махна на Хелър да седне.

— Току-що си спомних защо те повикахме! Да, за бога. Просветна ми изведнъж. — Трескаво запрелиства досието. — И беше много важно. Отнасяше се до нас. До персонала на болницата. А той е най-важен!

Измъкна голям червен лист. По целия горен край бе изписано „СПЕШНО“.

— Аха! Знаех си, че ще стигнем до това! Персоналът на болницата се оплаква от боклука, който правиш!

— Аз?

— Да, ти — триумфално каза д-р Катзбрейн. — Персоналът има отговорни задачи. Трябва на всеки час да бият успокоителни инжекции на себе си и на пациентите. Трябва да вкарват в шок цели отделения, сутрин, обед и вечер. Нямат време да се занимават с чистене на пода!

Докторът се наведе и заклати обвинително пръст срещу Хелър.

— Тя къса на парченца цветята, които й изпращаш! Тъпче ги по бетона! Захвърля га в тоалетните и запушва канализацията! ЗАТОВА НЕЗАБАВНО ПРЕСТАНИ ДА Й ИЗПРАЩАШ ЦВЕТЯ! ЧУВАШ ЛИ?

Хелър се отдръпна от заплашителния пръст и кимна.

Д-р Катзбрейн хвърли досието в кошчето, взе ножицата и си поряза пръста.

— Край на часа при психиатър на студента! СЕСТРА ШИБЪН! Веднага изпрати Бордън.

Хелър излезе, вземайки картона със себе си. Накара сестрата да се подпише, че се е явил.

Излезе навън, където Бум-бум го чакаше нащрек, със запален мотор.

Бум-бум бавно изстиска вътрешната част на кожената си шапка.

— Не бягаш, затова предполагам, че си се отървал?

Отвори лъскавата врата на старото такси. Свали от седалката една чанта, очевидно динамит.

— Предполагам, че днес няма да вдигаме във въздуха това място.

Хелър се качи. Бум-бум затвори вратата, махна табелката, хвърли чантата на пода пред предната седалка и се качи. Закачи лампата за такси и полицейският радиопредавател замлъкна.

Хелър каза:

— Тези хора са луди!

— Ха, ама че новина! Това всеки го знае. Къде отиваме сега?