Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 197

Великолепният надпис „Тоутъл Кънтрол“ беше изписан ветрилообразно в чудесна дъга. Във фоайето имаше стенописи на американски флагове, отразяващи еволюцията на САЩ от Бетси Тревата — спокойно шиеща първия флаг с цигара от марихуана в усмихната уста — и после с очарователни малки фрески се изобразяваше как звезда след звезда се добавят съответните наркотици за всеки един щат. Очевидно американската история основно се базираше на наркотиците. Стенописите свършваха на петдесет и четвъртата звезда, където бе изписана и датата на стенописа. Имаше една група ученици на посещение с екскурзовод, но аз си пробих път между тях.

На информационното гише попитах за Фаустино „Примката“ Наркотичи и едно чаровно сицилианско момиче излезе директно иззад бюрото и лично ме поведе в нещо, което мислех за асансьор, докато се затвори плъзгащата врата. Когато останахме насаме, тя натисна нещо, което приличаше на табло с копче за стоп и моята част от пода внезапно се отвори.

Полетях надолу като ракета! Парашут!

Нестабилно се спрях на дъното и се озовах срещу доста голямото дуло на един „Бернадели“ модел 80, калибър 380 — автоматичен пистолет със седем патрона. Лицето над него беше много тясно и сицилианско.

Някой зад мен измъкна моя „Колт Питон“ от кобура на рамото ми и го ръга в гръбначния ми стълб. Друг сицилианец дотърча и ми измъкна портфейла и документите ми.

— О, да го „бибип“ — каза той, — само някакъв си агент от ФБР.

— Един „бибип“ тъп федерален агент — каза сицилианецът с „Бернадели“. — Да се приближи до метален детектор с патлак в себе си! — Той махна с ръка на другите да се отдалечат: — Ти нов ли си или кво? Можехме да те гръмнем! Не видя ли тоалетната? Там си проверяваш бибипаното оръжие.

Върнаха ми документите и портфейла, след като взеха четиристотинте долара от него, за да им платя за затрудненията.

— Ся кво искаш? — попита сицилианецът с оръжието. — Да изплашиш Анджелина до смърт. Нямаш ли никво чувство за благоприличие? Времето за среща с федерални свърши. Два часът. Ако искаш да видиш някой служител, трябва да дойдеш преди два часа. Зелен — каза той на другите двама.

— Искам да видя господин Наркотичи — казах аз учтиво. — Сигурен съм, че не го водите като служител.

— Не, „бибип“. Той е саро di tuti capi и не го забравяй. За кво искаш да го видиш?

— Господин Бери ме изпрати — казах аз.

Той се обърна към един компютър, натисна го и се появи празен екран.

— О, бибип — каза този, който ми беше взел оръжието. — Ей това е добър патлак. Чистак нов — върна ми го.

Мъжът, който ми беше взел четиристотинте долара, също ми ги върна.

— Е, извинявай, че те нарекох зелен — каза този с „Бернадели“-то, като нервно го дръпна настрана.

Той отиде до някакъв вътрешен червен телефон.

Вдигна слушалката. Каза:

— Бихте ли казали на господин Наркотичи, че тук имаме един посланик на Бери под прикритието на федерален агент?

Отведоха ме до вратата на друг асансьор и след малко летях нагоре.