Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 196

Изглеждаше толкова спокоен, докато обикаляше наоколо и си вършеше работата, че от тревога ми пресъхна устата. Дали знаеше нещо, което аз не знаех? Помислих. Може би Мадисън знае нещо, което аз не знам. Отидох до „Мес стрийт“ № 42. За малко да ме стъпчат. Мадисън тичаше наоколо и даваше нареждания на трима различни човека едновременно, а когато седнеше, говореше по три различни телефона едновременно. Каква ангажираност! Той дори не погледна към мен, когато му извиках.

Същия следобед влязох в офиса на Бери. Той бе в рядко добро настроение. Беше толкова нетипично за адвокат от Уолстрийт, че си помислих, че е пиян. Но той каза „не“ — просто бе прекарал цели две нощи, без да се скара с жена си.

— Не се ли притеснявате за другото нещо? — попитах аз.

— Мис Пийс? О, по дяволите, не, Инксуич. Тя надува корема всеки път, като се завърти насам. Човекът винаги си мисли, че той го е направил, а това, разбира се, е невъзможно, но набързо я кара в клиниката за аборти, понякога даже без да е бременна. Този път беше момчето от асансьора. Не, не се притеснявам за това.

— Не, не! — извиках аз. — Другото нещо!

— Няма да има никакъв проблем, Инксуич. Казах му много сериозно да се отърве от госпожица Ашес веднъж завинаги, така че той й купи сухопътна яхта за половин милион долара, истинска красавица. И кой знае, тя може съвсем неочаквано да продаде вилата си в Хеъри Таун и да тръгне на пътешествие и може би повече няма да видя тази натрапница „бибичка“. Вече мога да не се притеснявам за нея. Всъщност днес нямам нито една грижа. Рядък ден. Трябва по-често да има такива дни в календара на съда.

— Ами Мадисън? — попитах заплашително.

Всъщност той се разсмя. Точно така. Вероятно първият и последен път, но той действително се разсмя. Нещо като сухо „ха-ха-хи“.

— Инксуич — каза той, — когато имаш толкова опит с Мадисън, колкото мен, това е последното, за което ще се тревожиш. Нямам и най-малката представа какво е замислил, но мога да ти гарантирам, че има за какво да го наричат Дж. Чуруликащото Куку. Та какво мога да направя за теб?

Мислех бързо. Имах си работа с некомпетентни безпогрешни некадърници. Какво ще стане, ако всичко това се обърка? Какво ще стане, ако Хелър наистина спечели? Уф! Ще стане най-известният човек на планетата! С Роксентър и Ломбар ще е свършено, независимо дали се познават или не!

— Можеш да ми дадеш адреса на Фаустино Наркотичи — казах аз.

— Разбира се — каза той и бързо го написа, заедно с телефонния номер.

— Има го и в жълтия телефонен указател като корпорация „Семейни консултации — «Тоутъл Кънтрол»“

Той бутна към мен картичката. Оставих го с щастливия му ден.

Озовах се пред великолепна нова многоетажна сграда в Бауъри. Цялата беше от тъмно стъкло и хром. Помислих си, че съм сгрешил мястото и за малко да не изляза от таксито.

— Разбира се, че това е сградата на бандата на Наркотичи — каза шофьорът някак натъжен, че познанията му за Манхатън бяха поставени под въпрос.

— Не виждаш ли Съдебната палата на САЩ и Дирекцията на полицията ей там? А нагоре по онази улица — федералната сграда? Това място преди беше бедняшки квартал, но сега вече прилича на нешо. Това ще ти струва още пет долара за екскурзовод.