Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 15

Колеж, две коли, геологическото проучване, а сега и тази странна история в Емпайър Стейт Билдинг… Умът ми просто не можеше да го смели! Само едно ми беше ясно като бял ден — от Хелър не можеше да се очаква нищо добро.

А аз нямах никаква вест от нюйоркския офис за агенти Търб и Рат. Хелър трябва да бъде спрян! Не ми беше ясно какво прави, но въпреки това трябва да бъде спрян. Този човек бе жива заплаха! Личен кабинет с изглед към целия Манхатън!

Глава трета

Понеже трябваше да спазвам странен режим заради големите времеви разлики между Ню Йорк и Турция, свикнах да спя по цяла сутрин. Отворих очи и страшно се разгневих, като видях онзи дърт „бибип“ Карагьоз, изправил се до леглото ми, кланя се и мънка нещо. Погледнах си часовника. Беше само единайсет! Впих в него гневен поглед.

— Двама мъже на двора, Султан Бей — Безпомощно размаха ръце. — Те влязоха. Седнаха на пейка. Не щат да си тръгват.

— Ще ги накарам аз да тръгнат! — извиках аз. Грабнах пушката и изскочих на двора.

— Султан бей! — викна Карагьоз. — Не сте облечен!

Тъй или иначе, изкочих навън. Никой не може да ми казва какво да правя!

Наистина, на пейката седяха двама мъже. Бяха обърнати с гръб към мен. Изскочих пред тях и се прицелих. Бяха Рат и Търб!

От изненада мустакът на Рат щръкна още повече. Пълното и подпухнало лице на Търб пребледня.

— Какво, в името на седемнайсетте дяволи, правите тук? — прогърмях срещу им.

Рат имаше нахалството да опре пръст до устните си, за да ме накара да млъкна.

Търб се опитваше пак да седне на нейката.

— Обяснете ми! — прогърмях още по-силно.

Рат още по-упорито се опитваше да ме накара с пръст да замълча и аз осъзнах, че говоря на волтариански. Но нямаше значение. Когато прислугата ме зърнеше, всички се изпаряваха.

— Ние… ние се подчинихме на заповедта ви — заекна Рат.

Това вече беше друго нещо. Накарах го да заеква.

— Вие к… к… казахте — разтрепери се Търб, — „Намерете ги и ги накарайте да докладват“.

— Ние… ние изпращахме съобщения по радиото всеки ден и… и затова сметнахме, че това може да означава единствено да дойдем тук.

Значи съобщението не е било ясно. Разчитай на подчинени и те със сигурност ще ти се качат на главата.

— Вие, „бибипнати“ глупаци, следяхте подслушвателното усройство, пришито в дрехите му. В магазина са изхвърлили старите дрехи на боклука, след като си е купил нови.

Насочих към тях цевта на пушката.

— Той не е в Атлантическия! Намира се в публичния дом на Обединените Нации, „Грейшъс Палмз“, и си живее като бей!

Рат зяпна.

— Откъде знаете?

Бях се ядосал и действах непредпазливо. Никога не трябва да узнаят, че съм присадил на Хелър подслушвателни устройства на Волтар и следя всичко, което той вижда и чува.

— Имам други източници на информация. Мислите, че сте единствените шпиони на света ли? Имам шпиони навсякъде. Шпионирам дори вас!

Изглеждаха достатъчно изплашени, затова ги поведох към къщата. Оставих ги да чакат там.

Отидох да оставя пушката, сложих си халат и позвъних в кухнята за горещо кайве с много захар, шекер ли.