Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 161

Булшот тичаше между тях.

— Искам незабавен отговор! Къде е Дж. Уолтър Мадисън? Дайте някоя идея за плакат и получавате едномесечна безплатна почивка на Бахамите!

Бери все още държеше ръката си на телефона. Погледна към мен с присвити очи.

— Казах ти, че играта може да загрубее — каза той. — Но трябва да получим този човек!

Всички изреваваха незабавни отговори: „Смърт на Мадисън!“, „Да го «бибип» Мадисън!“, „Заемете на Мадисън пет долара днес и утре ще загубите момичето си!“, „Настанете Мадисън като номер едно над Четиримата конници на Апокалипсиса!“, „Покажете как Мадисън седи и се смее, върху един свят и пламъци!“, „Направете монтаж как Мадисън убива майка си, но мисля, че това вече е направено!“ „Двама Мадисън в пещта са по-добре, отколкото един на сухо!“

Някакъв силен, ясен глас извика:

— Госпожица Дайси може да знае къде е!

Втурване. Измъкнаха госпожица Дайси от един килер за чистачки, където се беше скрила, започнаха да я подават над главите си и я пуснаха в кабинета на Флагрънт.

Тя беше крехка на вид брюнетка, предимно очи, които се взираха ужасено в нас.

Булшот се извиси над нея.

— Госпожица Дайси! Говори се, че вие сте били недният модел, използван от Дж. Уолтър Мадисън. Къде е той?

Тя се тресеше от страх.

— Една екскурзия с изцяло поети разходи до върха на „Уошингтън Монюмент“, ако ни кажете — измънка Булшот.

Госпожица Дайси се опитваше да потъне вдън земя, но не успяваше.

— Ще бъдете уволнена, ако не ми кажете веднага — каза Булшот.

— Обещах да не казвам! — изпищя госпожица Дайси с пресипнал от ужас глас.

— Той знае, че искате да го убиете и ако кажа, ще се върне и ще ме довърши! Сигурна съм! Дори духът му би бил опасен!

Булшот щракна с пръсти. Двама млади счетоводители в светложълти следобедни дрехи влязоха. Единият хвана госпожица Дайси за китките, а другият — за глезените. Разпънаха я хоризонтално между себе си. Трети счетоводител отиде до прозореца и го разтвори широко. Отдолу зинаха петдесет етажа пространство. Зави ми се свят.

Двамата счетоводители при главата и при краката започнаха да я люлеят назад-напред, готови да я изпратят в пространството, когато амплитудата станеше достатъчно голяма.

— Чакайте! Чакайте! — извика Булшот. — Осветлението е съвсем неправилно! Доведете ми някой режисьор от отдела за рекламни филми!

Настана суетня. Мъж на средна възраст с барета си проправи с лакти път през тълпата. Носеше малък мегафон. Някой му донесе стол, на чийто гръб пишеше: „Режисьор“. Влезе осветител с лампи. Нагласи ги бързо и със замах.

Булшот се обърна към момичето:

— Ще ни кажеш ли къде е той?

Тя поклати глава.

— Няма по-лоша съдба от Дж. Уолтър Мадисън — каза тя. Въпреки че беше крехка и изплашена, говореше сериозно.

— Твой ред е, Лемли — каза Булшот на режисьора.

— Добре — отговори режисьорът Лемли. — Искам цигулки!

Появи се цигулар и започна да свири „Сърца и цветя“.

— Сега, онова, което искам — каза Лемли през малкия си мегафон, — е студена, безпристрастна естественост. Това не е Холивуд, видите ли. Никакви гримаси. Отнася се за вас, г-це Дайси — искам да изглеждате напълно естествена и да се усмихвате. Зрителите трябва да ИСКАТ да купят продукта. Добре. Хайде да направим едно копие от раз. Филмите струват майка си и баша си. Нагласено ли е всичко? Светлини! Камера!