Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 161
Л. Рон Хабърд
Булшот тичаше между тях.
— Искам незабавен отговор! Къде е Дж. Уолтър Мадисън? Дайте някоя идея за плакат и получавате едномесечна безплатна почивка на Бахамите!
Бери все още държеше ръката си на телефона. Погледна към мен с присвити очи.
— Казах ти, че играта може да загрубее — каза той. — Но трябва да получим този човек!
Всички изреваваха незабавни отговори: „Смърт на Мадисън!“, „Да го «бибип» Мадисън!“, „Заемете на Мадисън пет долара днес и утре ще загубите момичето си!“, „Настанете Мадисън като номер едно над Четиримата конници на Апокалипсиса!“, „Покажете как Мадисън седи и се смее, върху един свят и пламъци!“, „Направете монтаж как Мадисън убива майка си, но мисля, че това вече е направено!“ „Двама Мадисън в пещта са по-добре, отколкото един на сухо!“
Някакъв силен, ясен глас извика:
— Госпожица Дайси може да знае къде е!
Втурване. Измъкнаха госпожица Дайси от един килер за чистачки, където се беше скрила, започнаха да я подават над главите си и я пуснаха в кабинета на Флагрънт.
Тя беше крехка на вид брюнетка, предимно очи, които се взираха ужасено в нас.
Булшот се извиси над нея.
— Госпожица Дайси! Говори се, че вие сте били недният модел, използван от Дж. Уолтър Мадисън. Къде е той?
Тя се тресеше от страх.
— Една екскурзия с изцяло поети разходи до върха на „Уошингтън Монюмент“, ако ни кажете — измънка Булшот.
Госпожица Дайси се опитваше да потъне вдън земя, но не успяваше.
— Ще бъдете уволнена, ако не ми кажете веднага — каза Булшот.
— Обещах да не казвам! — изпищя госпожица Дайси с пресипнал от ужас глас.
— Той знае, че искате да го убиете и ако кажа, ще се върне и ще ме довърши! Сигурна съм! Дори духът му би бил опасен!
Булшот щракна с пръсти. Двама млади счетоводители в светложълти следобедни дрехи влязоха. Единият хвана госпожица Дайси за китките, а другият — за глезените. Разпънаха я хоризонтално между себе си. Трети счетоводител отиде до прозореца и го разтвори широко. Отдолу зинаха петдесет етажа пространство. Зави ми се свят.
Двамата счетоводители при главата и при краката започнаха да я люлеят назад-напред, готови да я изпратят в пространството, когато амплитудата станеше достатъчно голяма.
— Чакайте! Чакайте! — извика Булшот. — Осветлението е съвсем неправилно! Доведете ми някой режисьор от отдела за рекламни филми!
Настана суетня. Мъж на средна възраст с барета си проправи с лакти път през тълпата. Носеше малък мегафон. Някой му донесе стол, на чийто гръб пишеше: „Режисьор“. Влезе осветител с лампи. Нагласи ги бързо и със замах.
Булшот се обърна към момичето:
— Ще ни кажеш ли къде е той?
Тя поклати глава.
— Няма по-лоша съдба от Дж. Уолтър Мадисън — каза тя. Въпреки че беше крехка и изплашена, говореше сериозно.
— Твой ред е, Лемли — каза Булшот на режисьора.
— Добре — отговори режисьорът Лемли. — Искам цигулки!
Появи се цигулар и започна да свири „Сърца и цветя“.
— Сега, онова, което искам — каза Лемли през малкия си мегафон, — е студена, безпристрастна естественост. Това не е Холивуд, видите ли. Никакви гримаси. Отнася се за вас, г-це Дайси — искам да изглеждате напълно естествена и да се усмихвате. Зрителите трябва да ИСКАТ да купят продукта. Добре. Хайде да направим едно копие от раз. Филмите струват майка си и баша си. Нагласено ли е всичко? Светлини! Камера!