Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 162

Някой влетя с клапа и каза бързо: „Реклама на ДЖЕЛО. Първи кадър. Първи дубъл!“ Трясна бързо с дъската и излетя навън. Объркващо, защото нямаше камера.

— ДЕЙСТВИЕ! — извика господин Лемли.

Двамата младежи залюляха госпожица Дайси назад-напред във все по-широки и по-широки дъги, като поглеждаха към прозореца всеки път, като го доближаха.

— Спрете! Спрете! Спрете! — извика Лемли. — Боже мой, Дайси, дръж си бибипаните очи отворени. Как можеш да въздействаш със затворени очи!

— Тя припадна — каза единият от младежите. Булшот се справи достойно с положението.

— Къде, по дяволите, е реквизиторът!

Влетя един реквизитор. Той вдигна поставката с шампанското, преобърна я — лед, шампанско „Рер“, реколта 1650 година, щипки, всичко върху лицето на госпожица Дайси.

Госпожица Дайси дойде на себе си.

— Нов дубъл — каза Лемли. — Този път моделите, които държат главата и китките й, трябва да гледат към камерата. Усмихнете се. Изглеждайте доволни. Схващате ли? Добре! Започваме! Светлини! Камери!

Някой влетя с клапата.

— Реклама на ДЖЕЛО. Последен първи кадър, втори дубъл.

Тракна.

— Действие! — извика Лемли.

— Ще кажа! Ще кажа! — извика Дайси. — Гримът ми е много размазан за кадър! Какво ще си помислят зрителите!

— Спрете! — каза Лемли. — Импровизиран диалог. Не е в сценария.

— Пет минути почивка! — извика Булшот. И всеки хукна за петминутната почивка. Той строго препречи на Дайси пътя.

— Получавам ли екскурзия до Китай? — попита госпожица Дайси.

— Да — отвърна Булшот.

— А след това ме прехвърлят в някой офис отвъд желязната завеса? — каза Дайси.

— Да — отвърна Булшот.

— Добре. Той се крие на Док 92. Това е новата свободна зона и той е извън териториалните граници в една кола в контейнер с надпис „Експорт“. Майка му го храни всяка вечер в девет! Сега ме пуснете оттук. Трябва да си опаковам багажа!

Бери постави слушалката на телефона. Кимна ми ниско и песимистично. Аз прибрах оръжието си.

Булшот каза:

— Флагрънт, уволнен сте заради рискуване сделката с Роксентър!

— Не си вън от опасност — ми прошепна Бери. — Трябва да го хванем сега. Ще се справим с това, защото е предмет на международното право.

Докато си тръгвахме, двамата цигулари вървяха успоредно с нас и свиреха тъжна музика, цветарките развяваха малки хартиени знаменца за сбогом по пътя ни. Двете униформени шаферки навиха червения килим зад нас.

В залата Булшот си бършеше лицето с тъмно червена копринена носна кърпа. Той каза:

— Господи, колко усилия, за да спасиш няколко сметки!

Глава четвърта

В момента, в който се появихме на улицата, знаех, че сме загазили. Пиков час! Рекламният район тичаше към къщи! Блъскаха ни потоци хора. Нямаше таксита.

— О, Боже! — каза Бери. Той погледна към часовника си. — Имаме толкова малко време! Само четири часа до девет вечерта! Инксуич, трябва да имаме Мадисън, без значение с цената на какво!