Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 159
Л. Рон Хабърд
— Мразя тия бибипани рекламни формалности — каза Бери.
— Винаги ли правят това?
— Не. Само за мен. Знаят, че го ненавиждам.
Минахме по дълъг коридор. Двама младежи надуха силно вестителски тромпети, а след това направиха с тях дъга.
Едно момиче в костюм на агънце красиво отвори врата, на която пишеше:
Кабинетът беше затрупан с цветя. Един доста дебел мъж в аленочервен смокинг се аняше и потриваше ръце.
— Аз съм Дж. П. Флагрънт, г-н Бери. Добре дошли. Добре дошли. Добре дошли.
В другия край на стаята три момиченца вдигнаха ангелските си личица и запяха:
Те се поклониха и изприпкаха красиво навън, като изпращаха целувки и правеха реверанси едновременно. Трудно е.
Флагрънт потърка отново ръце.
— Сега какво да предложа на господин Бери и госта? Хаванска хаванска хаванска пура? Малко шампанско „Рер“, реколта 1650-та? Или може би една хубава, сочна секретарка да ви освежи? Онази врата води към спалня, в която едно бижу е цялото в очакване на ДЖЕЛО!
— Ако кажеш на тоя кортеж да се оттегли — каза Бери кисело, — може да се захванем за работа.
Флагрънт плесна с дебелите си ръце и все още лъчезарен, им даде знак да изчезнат. Музиката от цигулките спря. Хората в залата се разпръснаха във всички посоки като обезумели.
Бери махна от тъмния си костюм едно венчелистче, сякаш беше петно от сажди. Пусна го на пода и почисти пръстите си в носна кърпа. Каза:
— Обръщаме се отново към вас и засега няма да закриваме сметката ви. Трябва ни човек за връзки с обществеността. Но държим на правото да си го изберем сами.
— О, Боже мой, г-н Бери. За нас е чест. И най малкият интерес на Роксентър е закон за нас и ние ще направим всичко, всичко, всичко, за да бъдем в задоволителна и приемлива обслужваща първостепенна позиция за вас.
Той удари силно с ръце.
Една секретарка се втурна при нас с тетрадка в едната ръка и торбичка с противозачатъчни в другата.
Флагрънт плесна три пъти с ръце. Млад мъж с костюм на „Айви Лийг“ със строга кройка влетя с огромна книга в ръка. По команда на Флагрънт, като държеше книгата към нас, младежът започна да ни показва усмихнати фотографии на хора от връзки с обществеността с приложени графики и биографии.
Бери се покашля.
Като по команда, аз веднага се направих на много безпощаден.
— За този случай — каза Бери, — не искаме никой друг освен Дж. Уолтър Мадисън.
Младежът трепна.
Секретарката трепна.
Дж. П. Флагрънт пребледня.
— О, Боже мой, не, г-н Бери!
— Настоявам! — изсъска Бери, като гледаше убийствено.
Флагрънт падна на колене. Младежът падна на Колене. Секретарката падна на колене. И тримата миигнаха ръце за смирена молитва. Казаха в хор: НЕ ДЖ. ЧУРУЛИКАЩОТО КУКУ!
Бери ми каза с крайчеца на устата:
— Трябва да получим този човек. Той е невероятен специалист, не може да се сравни с никой друг. — Тропна с скрак.
