Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 158

С какъв само ентусиазъм се запалихме! Бери леко вдигна ръка и посочи небостъргачите, коию се издигаха внушително навсякъде около нас.

— Намираме се в рекламния център на света. Съвсем скоро ще се обадим на Ф.Ф.Б.О. — най-голямата фирма за реклама и връзки с обществеността в Америка. Остави на мен цялото говорене.

— Ф.Ф.Б.О.? — казах аз. — От какво е това съкращение?

— Фатън, Фартън, Бърщайн и Оуз. За квалифицирания човек на рекламата най-важният тест е да може да го каже бързо и без да заеква. Това означава, че си в течение. Но, повтарям, остави на мен цялото говорене. Тъй като съм адвокат, те не могат да ме задържат за лъжесвидетелство или клевета.

Влязохме в огромно, богато украсено фоайе. Метални риби плуваха около стенописите. Приличаха на бозайници.

Асансьорът полетя. Изсипа ни в една малка стая. Нямаше столове. Някакви хора се лутаха наоколо, очевидно бяха пришълци тук и изглеждаха притеснени. Имаше висока клетка от армирано стъкло в еди ния ъгъл, а зад дупката в края на лабиринта седели едно момиче. Стените на стаята бяха тъмночервени. Имаше един горен отвор и можех да видя дулото на пушка с рязана цев, зад която стоеше бдително око. Нямаше никакви табелки или упътвания.

Бери извади някаква карта от портфейла си. Залепи я на армираното стъкло. Момичето трепна.

— Вицепрезидента на Международните връзки с обществеността — настоя Бери.

Момичето грабна един телефон. Изрева в него истерично. След това моментално изкрещя през отвора на лабиринта:

— Етаж 50! Качвайте се направо, г-н Бери!

Хората в стаята се отдръпнаха назад, за да ни направят път.

Качихме се на един асансьор. С ъгълчето на устата си и без да помръдва устни, господин Бери каза:

— Не ми хареса бавният отговор. Разбирам корпоративната им тактика на разтакаване много добре: тук нещо не е в ред. Това може да изиска трета степен. Смъкни шапката си над очите. Така, когато се изкашлям, се направи на много безпощаден. Когато тропна с крак, постави ръка вътре в сакото си, сякаш ще извадиш оръжие. Схвана ли?

Навлизах в света на корпоративните похвати. Казах, че съм разбрал. Внезапно Бери добави:

— Но в никакъв случай не го вади и не стреляй по никого. Ние притежаваме застрахователната компания, която ги е застраховала и не искаме да плащаме вреди. Нека правото на иск за обезщетение при телесна повреда си остане за тях. Тогава полицата ще стане невалидна.

Бяхме пристигнали. Вратата на асансьора се отвори с плъзгане. От двете страни се откри красива приемна.

Две момичета, леко облечени като шаферки, държаха между себе си килим, навит на руло около един прът. Килимът беше червен. Като вървяха заднишком, те започнаха да го развиват, така че ние да можем да стъпваме по него.

Две цветарки, облечени в прозрачно бяло, подскачаха наоколо и изящно разстилаха цветя от кошниците си по пътя ни.

Двама цигулари в унгарски носии вървяха успоредно с нас и свиреха съблазнителни мелодии.