Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 13

Изи въздъхна.

— С някои се свързах много трудно, но зная къде се намира всеки един от тях в момента. Някои живеят в Кюрасо, други в Израел, даже има един, който живее в старчески дом в Ню Джърси. Имаме подписите на всички — побърза да добави Изи. Той продължи, напред.

— Съжалявам, че трябва да го спомена, но един от офисите ни създава неприятности. Не е свързано с корпорацията. Става въпрос за обзавеждането.

На табелата на вратата пишеше:

Като отвори вратата, се разкри обширно пространство, осеяно с бамбукови мебели. Стените бяха бели и голи.

— Говорих за стените. Нямах време да уредя нещата. Съжалявам.

Бързо затвори вратата. Продължиха нататък.

— Все пак има един офис, който наистина е завършен — каза Изи.

На вратата пишеше:

Вътре всичко беше от чиста стомана. По четирите стени се разгръщаше карта на света, по цялата й площ бяха отбелязани различните валути.

— На вътрешната врата няма надпис „Президент“ — отбеляза Бум-бум и отиде да я отвори.

Показа се офис, съвсем празен, само в ъгъла имаше един матрак и кашони с бюра.

Изи побърза да затвори вратата под носа на Бум-бум.

— Това е моят офис — каза той. — Но сега ще ви покажа нещо наистина хубаво.

Поведе ги по един коридор, в края на който имаше масивна врата.

— Успях да довърша това. Знаех колко е важно.

На вратата нямаше табела с надпис, но имаше снимка на „Боинг“ последен модел.

— Схващате ли? Нещо като код. Това е ДЖЕТ! Доволен ли си?

— Искаш да кажеш, че това е моят офис? — каза Хелър.

Изи отвори вратата.

Пред погледите им се разкри просторен апартамент, обзаведен в изключително модерен стил. Имаше странични врати. Пред прозорците бе поставено голямо бяло бюро. А от прозореца се откриваше панорамен изглед на целия Манхатън. Впечатляващо!

Хелър се приближи до бюрото и седна на големия бял стол. Поигра си с чекмеджетата. Вдигна слушалките на белите телефони и чу сигаал. Отиде до някакви вградени шкафове и ги отвори. После забеляза, че белият килим е толкова дебел, че краката му потъват в него до глезените.

— Зная, че ще искаш да добавиш и нещо лично в обзавеждането — каза Изи. — Така е някак голо.

Хелър каза:

— Страхотно е! И флотски адмирал не може да се надява на по-хубаво нещо! Какви са тези странични врати?

Изи отиде до една от тях и я отвори.

— Твоя лична баня и тоалетна. Малка стая за почивка. — Отвори друга врата. — Будоар за секретарката. — И последната. — Пръчки за голф и други подобни. Но да тръгваме. Няма да ви отегчавам с останалите корпорации. Трябва само да ви покажа стаята за комуникации.

Поведе ги по един коридор и докато минаваше покрай многобройни врати, Хелър забеляза, че Хонконг, Сингапур, Лондон, Швейцария, Лихтенщайн, Бахамите, всички имаха представителства.

Изи ги вкара в стая, където беше пълно с телекси, телефони и електронни калкулатори. Млад мъж седеше пред една телекс машина и печаташе нещо.

— Всичко това е свързано и готово за работа — каза Изи. — Можем да получаваме справки за обменните курсове на валути по целия свят. Банковите сметки са открити, брокерите са готови да започнат работа. Ще купуваме валута от едно място, ще я продава ме на друго, където стойността й е по-висока и така парите ни ще се завъртят по света и ще ни носят още пари. Всеки час, в който това оборудване стои и не работи, ни струва цяло състояние.