Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 135

— И това е човекът, когото вие искате лично да видите — той заклати глава. — Даже ръководители на държави не могат да виждат Делбърт Джон Роксентър, когато поискат. — Той се облегна назад и се усмихна с усмивка на политик — напълно фалшива. — Та значи вие казвате всичко на мен и аз ще кажа на неговите адвокати.

— Добре, сър — казах аз. — Мога да говоря с неговите адвокати и сам. Един шеф от мафията ме увери, че вие можете да помогнете.

Ех, изгърмях този коз. Бях се надявал, че няма да се наложи да го използвам. Малко изморено той каза:

— Съюзите и мафията. Трябваше да се досетя. Сигурен ли сте, че това е в интересите на Роксентър?

— Ново евтино гориво, което заплашва неговия Монопол, не е ли от голям интерес — казах аз. — Аз само се опитвам да помогна.

— Добре — той хвърли поглед към бележката, написана от секретарката му. На нея бе името, изписано върху документите ми в момента. — Добре, Инксуич. Какво искате?

— Акредитивни писма като агент на Сената — казах аз. — Пълни, завършени и истински. — Тогава добавих и решителния аргумент: — Неофициално можете да вземете възнаграждението за себе си.

Лицето му просветна.

— А-ха! Далеч ще стигнете, Инксуич. Аз завеждам Сенатския комитет по енергйните кризи. През цялото време му правя услуги, задържам излишните доставки на гориво. Той ще види моето име и ще се види, че популяризирам енергично интересите на старите Роксентърови за следващите избори! Ново евтино гориво, а? Е, това е криза! — И той незабавно написа заповедта да ми се издаде всичко, от което имах нужда.

За разнообразие се радвах да видя някой друг да пише заповеди. Разделихме се като най-близки приятели.

И два часа по-късно имах всички документи, за които човек може да си помисли — за агент на Сената, включително правото да малтретирам всеки служител в страната и дори правото да нося и използвам оръжие — ограничено само от клетва да не стрелям по сенатори.

Хелър, казах си, дулото е почти опряно в гърлото ти. Всичко, което ти трябва, е едно здраво бутване, за да се омаже косата ти с врящ нефт.

Сега всичко, което трябваше да направя, беше да отлепя Утанч от Вашинггон.

Глава трета

След два дни, понеже Утанч не показваше никакви признаци, че има намерение да продължава с пътуването, прибягнах до един гениален ход. С помощта на вашингтонските таксита, тръгнах след нейната лимузина. Беше лесно да се направи: скачах в някое такси, размахвах акредитивните си писма на сенатски агент и казвах: „Следвайте онази лимузина!“, а таксиметърджията казваше: „Ох, вие, «бибипанн» ФБР-та!“ и тръгваше след лимузината.

Успях да видя доста от Вашинггон. На няколко пъти минах покрай голямата рекламна табела, която се извисява над Пенсилвания Авеню:

Реших да не купувам нищо. Но се забавлявах с идеята да отида и да намеря Стюпуиц и Молин и да им кажа като един федерален агент на друг как Хелър ги беше измамил, но тъй като подигравателния смях можеше да роди професионална ревност, която да доведе до застрелването на сенатор Туидъл и моето лишаване от документи, се въздържах.