Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 12

Хелър каза:

— Половин етаж?

— Да. На останалата площ има дизайнерска фирма, фирма дистрибутор на спортни стоки, училище за чужди езици и агенция за модели. Има и още около четирдесет други фирми. Те заемат останалата половина от етажа. Не продават помещенията си, но мисля, че ще са добри съседи. Вероятно ще можем да търгуваме с тях — дрехи, спортни стоки. Понеже сме мултинационална корпорация, сигурно ще ни трябват чужди езици, а моделите около нас няма да пи пречат. Но ако мислите, че няма достатъчно пространство, можем да се преместим.

Намираха се в огромен коридор с арки в готически стил, като в дворец. Навсякъде пространство. Огромна площ.

Хелър гледаше заоблените колони, взря поглед в цветния мрамор и погали една арка.

— Малко е старичко — каза Изи. — Завършено е през 1931. Но се надявам да оцените, че атмосферата е по-специална.

— Това нещо от камък е много хубаво! — каза Хелър. — Къде сме? Що за място е това?

— А — каза Изи. — Сградата има собствен подземен вход, за да не може да се види какво представлява отвън. Съжалявам. Това е Емпайър Стейт Билдинг.

— Боже мой! — възкликна Бум-бум и бързо си свали шапката.

— Така, всичко от дясно на асансьора е наше — каза Изи. — Тъй че ако ме последвате…

На пътя им застанаха няколко работника от фирма за надписи, които поставяха бронзови табели с името на корпорацията. Табелите бяха е цел да ориентират посетителите в огромните мраморни коридори. Бум-бум ми пречеше да прочета надписите.

— Така, първият офис — каза Изи, — е офис на една от компаниите, които ще ни служат за прикритие.

На табелата пишеше:

Изи отвори една врата. Просторна чакалня с хромирано обзавеждане и рисунки по стените. Млад мъж усърдно лъскаше всичко. Вътрешна стая с надпис „Президент“.

Но Изи не ги вкара вътре.

— Нямах възможност да свърша — каза той. — Все още почистват и подреждат. Много съжалявам.

Поведе ги към следващия офис. На табелата пишеше:

Чакалнята беше в черен оникс. Две млади момичета с вързани на кок коси почистваха. Изи бързо затвори вратата.

Той продължи да отваря една след друга вратите на офисите. „Надеждно това“, „Удивително онова“, всички с различни президенти, секретарки и управителни съвети. Всеки офис бе обзаведен изключително стилно и учудващо различно.

— Кои са всички тези хора? — попита Хелър. — Президентите, секретарките и другите подобни?

— Всяка една фирма няма нищо общо с другите! — бързо отвърна Изи. — Враговете ти не могат да проникнат в тях. Дори обзавеждането е различно, но това е, защото предната компания се е занимавала с офис обзавеждане и са искали да изложат различните си продукти.

— Но кои са тези хора? — повтори Хелър.