Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 124
Л. Рон Хабърд
— Ще изтощиш хранителните им запаси — казал брутално.
— Не, не, мислил съм за това! Скицирах модел за нов чревен организъм, който позволява на тялото да оползотвори деветдесет и четири процента от погъл-натата храна. Това ще задържи изразходването на хранителни запаси за много дълго. А освен това има и начин зърнените им култури да се променят така, че реколтата да се увеличи петкратно!
— Прахд! — казах гръмко, за да го разтърся. — Ела на себе си! Това е Земя! Снабдителите на храна ще ни убият, ако направим това! А Щатите няма да могат да изнасят излишното си зърно! Големите клечки там трупат състояния от това! Бъди практичен! Престъпниците са твоят най-добър продукт!
Той не изглеждате убеден. Едно от одеялата беше започнало да се гърчи и той го погледна притеснено. Разтвори го. После разтвори и второто. Двете момчета го гледаха над лентите през устата си с широко отворени от ужас очи.
— Внимавай с тях — казах. — Проклети са. Постави ги поотделно, в две килии. Дръж ги под ключ и не сваляй очи от тях. Присъствието им тук е абсолютно тайно!
— Но аз нямам никакви тъмничари!
— Теб те бива по наемането. Наеми на работа половин дузина глухонеми, за да населиш това място Оправи я тая работа! Направи една напълно оборудвана целулогична операционна.
— И тогава започва заплащането ми — каза той с надежда.
— Прахд, ако свършиш работата перфектно, много сериозно ще зе замислим за това.
Подадох му двете „Илюстровани биографии“.
— Искам да преработиш едното от тези момченца така, че да прилича на Рудолф Валентино, а другото — на Джеймз Кагни!
— Почакай — каза той. — Те са твърде малки, за да им поставяме лица на възрастни.
Направих компромис:
— Направи ги да изглеждат така, сякаш когато пораснат, ще приличат на тези двама мъже.
Той разгръщаше „Илюстрованите биографии“, те внезапно породиха интерес у него.
— А-а, тук има снимки, които показват как са изглеждали на млади години.
— Сега вече го схвана — казах аз.
Той слагаше превръзки на нараненото момче.
— Трябваше да го доведеш тук по-рано. Някой го е фраснал.
— Блъсна се в едно дърво — казах.
— Няма значение — каза Прахд. — Така или иначе, структурата на костта трябвала бъде променена.
— Можеш ли да го направиш?
— О, да. Може би ще е необходима някаква генетична промяна, някаква реорганизация на пигментите. Малко е дълго, но не е никак трудно.
— Колко време? — запитах.
— Докато започне заплащането ми?
— Докато бъдат готови и оздравели — поправих го.
Той обмисли много внимателно. После каза:
— Ще трае, докато започне заплащането ми.
— Целулогически! — прогърмях към него. — Колко време?
Той се почеса по бузата. Изглежда правеше някакви изчисления.
— Една седмица, ако заплащането ми започне веднага след това.
— Една седмица! — изръмжах аз.
— По-бързо от това не може да стане. Проваляха се плановете ми. Как можех да удържам атаките една седмица? Трябваше да измисля нещо.
— Добре. Една седмица.
— И заплащането ми започва?
— Свърши перфектно тая работа и заплащане т ти ще започне!
— А-а — каза той. Отиде и вдигна двете момченца. Постави ги в отделни килии с максимални мерки за сигурност. Започна да отлепя лепенката на едното.