Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 122

Очертаваше ми се дълго чакане и трябва да съм шдрямал. Шумът от потегляща кола ме събуди.

Утанч! Както и предполагах, страхът й се беше и изпарил и тя отиваше в града. Съдейки по слънцето, Трябваше да е около десет часа. Обикновено тя от-състваше около два часа. Сега беше моментът!

Онези две „бибип“ момченца ще са сами! И аз ще се оправя с тях веднъж завинаги.

Знаех, че са опасни. Едното от тях можеше да има оръжие. Този път не ги подцених. Не трябваше да се провалям.

При предишното си посещение на Земя от една заложна къща бях купил „Колт Магнум Миротворец 44“ за единична стрелба. Беше огромен пистолет, способен да ти счупи китката. Заредих го.

Бях се сдобил и с „Манлихер Сафари 458“. Беше за лов на слонове, с двойна цев, като цевите бяха една под друга. Бяха толкова широки, че когато човек погледнеше в тях, имаше усещането, че може да падне вътре, без да се докосва до стените им. Заредих я.

Мелахат береше цветя в двора. Приближих се до нея откъм гърба и пъхнах дулото на пушката за слонове под брадичката й. Когато се свести, й изсъсках:

— Ще отвориш онази врата и ще ме вкараш в стаята на Утанч.

Беше бяла като платно. Не помръдваше, очите й — фиксирани върху дулото. Кръстосани.

— Ако не го направиш — скръцнах със зъби, — ще гръмна целия персонал.

Тя достойно се справи с положението, макар и леко треперейки. С мен съвсем наблизо и пушката за слонове до брадичката си, след два опита тя намери гласа си.

Провикна се:

— Момчета! На тръгване Утанч каза, че трябва да получите подаръка си, за да се забавлявате, докато я няма.

Тишина.

После мъничък, писклив гласец:

— Какъв е той?

Ръгване с пушката за слонове.

— Отворете вратите, за да видите.

Любопитството победи. Звук от вдигане на вътрешното резе. Завъртане в ключалката. Скърцане на панти при открехването на вратата. ТРЯС! Проникнах в онази стая като Нюйоркската тактическа полиция!

Момченцето на вратата се търколи като топка през стаята. Другото седеше в леглото, а лицето му беше опаковано в превръзки. Започна да пищи.

Държах слонската пушка срещу това, което беше на пода. Измъкнах 44-калибровия „Колт Магнум“ и го насочих към другото в леглото.

— Застани до онази стена! — заповядах. — С гръб. Сложи дланите на стената!

Потърсиха помощ от Мелахат. Тя се беше просна на на прага в смъртен припадък.

Двете момчета правеха каквото им се каже, макар и да трепереха и плачеха, а едното беше започнало да хълца.

Обискирах ги. Бях готов да ги ритна с крак, ако се опитат да направят нещо грубо. Бяха чисти. Това не беше странно, тъй като бяха само по панталонки. Поех дъх на облекчение. Дотук добре.

Огледах стаята. Утанч беше поставяла килимчета върху килимчета с декоративна цел. Имаше музикални инструменти, поставени на стойки. Тя имаше куп снимки в рамки.

Като следях с едното око момченцата, се приближих до снимките. Не бяха истински фотографии. Бяха изрезки от списания, които тя беше поставила в позлатени рамки. Филмови звезди! Мъже — филмови юезди! Актьори от всички поколения.

Някакви книги. Често я бях виждал да внася книги. Нащрек дали момчетата не измъкват нещо, прокарах ръка по томчетата.