Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 123

Ненужни вехтории. Но цяла поредица томове с твърди корици под заглавие: „Илюстровани биографии на известни звезди“.

Внезапно плановете ми станаха още по-добри.

Обърнах се към момченцата. Те се олюляваха и феисреха. Вече и двете хълцаха. Добре. Ще съдействат. Размахах заплашително „Колт Магнум 44“ и свалих предпазителя.

— Кого от тия филмови звезди обича тя най-много?

Този, който не повръщаше, спря да хълца, колко то да успее да каже с тънък писък:

— Онези двамата в края!

Той посочи, загуби равновесие и си удари глава и в стената.

Отидох и погледнах. Както можеше да се очаква, двата крайни фотоса бяха наплескани с червило от целувки!

Рудолф Валентино и Джеймз Кагни!

Отидох и грабнах често разлистваните им томчета от „Илюстровани биографии“.

Извадих от джоба си ролка лейкопласт, широк около два инча. Сграбчих китките на едното момченце и ги залепих една за друга. С ритник събрах глезените му и също ги облепих. Лепнах лейкопласт през устата му.

Грабнах другото момченце и направих същото. С ритник вдигнах Мелахат на крака.

— Намери ми две одеяла!

Тя тръгна нанякъде, олюлявайки се, и се върна с тях. Разстлах ги на пода. Увих по едно момченце а одеяло. Вдигнах краищата и ги хвърлих на рамо, два вързопа, които дори не се гърчеха.

— Мелахат, камилска тор такава — казах с убийствен глас. — Ще почистиш тази стая. Когато Утанч се върне, ще й кажеш, че бабите на двете момченца са болни и искат да ги видят, и че няма да ги има дълго време.

Тя продължаваше да отваря и затваря уста, вероятно опитвайки се да заговори.

— Ако не го направиш и Утанч заподозре или чуе една дума за това, ще изколя целия персонал!

Тя се срина на пода и започна да удря глава в него. Аха, не се нуждаех от хипношлемове. Трябваше ми само една пушка за слонове!

Затъкнах „Колт“-а в пояса си. Излязох до комбито и напъхах вързопите отзад.

Трябваше да се получи!

Глава шеста

Стигнах до болницата. Метнах вързопите на рамо. Влязох през тайния вход, който водеше към подземието.

По вътрешния телефон извиках Прахд.

Той дойде долу тичешком, малко разтревожен. Още не бяха настанили никого в подземието.

Бях стоварил вързопите на една маса.

— Донесох първите двама престъпника — казах аз.

— О, чакай! — каза Прахд. — Не съм се приготвил! Поне не тук долу. Работя по един микроорганизъм, Който използва заразения с трахома организъм, за да си снася яйцата в него. После изяжда трахомата, стана плодороден и снабдява жертвата с витамини. Освен това е заразен. Когато свърша с това, ще се захвана с туберкулозния бацил.

— Това е по-важно! — казах сурово.

— О-о! Ами, имам цял проект за детската смъртност. Мисля, че мога да я намаля до нула.

Бога ми, тоя Прахд нямаше акъл. Фахт бей би умрял, ако пресъхне изворът му на свидетелства за раждане на мъртви бебета.

— Я се вразуми — казах му.

— О! Добре, имам и един нахвърлян проект. Мисля, че мога да накарам всички жени да имат по три близнака. Това не е ли важно?

Божичко, правителството ще полудее! Вече имаше огромно изобилие от хора, които бяха принудени да емигрират, за да работят!