Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 114

— Като глава на реформаторското училище имах Джими като свой приятел. Най-хубавите ми спомени от него са дните, когато организира съвсем сам, като благотворителен жест, най-големите бунтове, които беше виждал младежкият затвор. И днес, без неговото ръководство, едва ли можем да очакваме приток на нови затворници. Велик човек, идол на хиляди улични гангстери. Ще ни липсва.

Хорът възвиси глас в божествени акорди, които потънаха в сводестото кубе към небето.

Ето че към амвона се бе запътил още някой. Наведе смирено глава, а гласът му се задави от сълзи, като заговори:

— Аз бях негов психолог в затвора. Джими Тавилотврат беше пациент за пример. Никога не съм виждал някой да възприема така добре терапията за поправяне на поведението. Той вървеше от лошо към по-лошо и накрая, под вещото ми ръководство, стана самото въплъщение на американската престъпност — гласът му се загуби от вълнение. — Той беше всеамериканското момче, станало наемният убиец, който никога няма да забравим.

Хорът подхвана смирено и със страхопочитание. О-о, беше красиво.

Погребението напредваше. Осем души понесоха ковчега. Бяха облечени в черно. Всички бяха сицилианци. Всички имаха издутини там, където оръжията им висяха под палтата.

И тогава разбрах защо екранът ми беше замъглен. Всички носеха тъмни очила, включително и Хелър. Забелязах това, защото екранът стана дори по-тъмен, отколкото беше и отново трябваше да засиля яркостта. Мрачен, мрачен ден! Валеше!

Ковчегът бе понесен под шпалир от автоматични джобни ножчета, образуван от двайсетина улични гангстери.

На гробището имаше венци и венци, и цветя навсякъде. На един от тях, сплетен от лилии под формата на подкова, имаше лента, на която пишеше:

Друга купчина цветя беше под формата на кама, а на лентата пишеше:

Лентата падна и бе стъпкана под опечалените крака.

Пет хористки във вдовишки траур стояха плачещи до гроба и притискаха черни носни кърпички към ридаещите си устни.

Причината за тъмните очила се появи. Цялото погребение се следеше от телевизионни екипи, които бяха получили върховно благоволение да носят черни ленти върху ръкавите си за последно сбогом. Лентите се раздаваха от един гангстер, който държеше оръжие в другата си ръка.

Дългата процесия се изви към една крипта. Отпред имаше надпис:

Пъхнаха ковчега на Джими в една гробница. Ридаенето се усили многократно.

Пръстите на Бейб се плъзгаха по камък, на който пишеше:

Тя рухна. Хелър я поведе към една лимузина. Внимателно я пазеше от хората, които се опитваха да докоснат ръката й или да я целунат в знак на съчувствие. Тя наистина плачеше силно.

Хелър я сложи да седне отзад. Затвори вратата. Тя се притискаше към него.

— Губя всичките си момчета — подсмърчаше тя.

Той я поглади нежно и й даде друга кърпичка. Тя се облегна назад поуспокоена. Телохранители внимателно избутваха с рязани пушки тълпата настрани от колата. Най-сетне лимузината потегли.

Бейб кършеше ръце. Минаваха по някакъв мост.