Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 110

Е, разбира се, че не се чувстваше в безопасност Бедното малко диво пустинно момиче!

— И трябва да е променила решението си — продължи той. — Щото първо говори, че не иска никакни „бибипани“ разправии, а после иска да знае колко струват наемните убийци. Жени! — добави той с отвращение. — Винаги променят „бибипаните“ си решения!

Да, жените бяха провокация. Можех да се сгъглася с това.

— Та значи — каза той, — да стреляш по американския консул в Анкара е ужасно „бибипски“ близо до дома!

Често отчаянието е баща на вдъхновението. Трябваше да се отърва от този Силва. Той беше не само заплаха за базата, ами застрашаваше и дълготрайното ми владеене на Утанч. Можеше да я убеди да избяга с него!

Какво беше най-опасното, което можех да го помоля да направи? Нещо, което със сигурност щеше да струва живота му. Кой беше най-добре охраняваният човек на планетата?

— Какво ще кажеш да гръмнеш президента на САЩ? — предложих аз.

Той завъртя глава.

— По дяволите, не искам да бъда герой като Осуалд.

И тогава се сетих. Това със сигурност щеше да убие Силва!

— Какво ще кажеш за директора на ЦРУ?

Той се замисли. Почеса се по страната с дулото на „леопарда“.

— Има смисъл. Тъпите „бибипци“ с техните американски консули. Има смисъл.

После ме фиксира със замъглените си очи.

— Добре — каза той. — Ще го направя за стотина от тези чаршафи. — А после добави: — Плюс разходите.

Направих една бърза сметка. Малко не ми беше исно дали „чаршаф“ означава банкнота от сто или хиляда. Но да кажем, че е хиляда. Сто хиляди турски лири са само около хиляда щатски долара. А и освен това той никога нямаше да успее. Ще го надупчат като швейцарско сирене.

— Решено — казах аз.

Каквото и да е, само да го отдалечи от Утанч. Добри пари. Бръкнах в джоба си и извадих шепа лири. Подадох му ги.

— Иди и си намери стая в града. И стой далеч от тук, за да не компрометираш плана. Наеми я в хотел „Касъл“: скоро не сме стреляли там. Утре ще получиш парите и един билет за Щатите.

— Имаш ли някакви пълнители за този „леопард“? — попита той. — Мисля, че пълнителите се панлажниха в онова „бибипано“ тоалетно казанче.

Имах няколко дванайсеткалиброви патрона за пушка, които щяха да станат за неговата. Един дребен търговец ги продаваше евтино, защото дванайсеткалибровите са толкова малки, че не стават за нищо, даже и за канарчета. Казах му да излезе в градината. Отидох при саковете си с оръжия. Намерих кутията. Дори поставих парче олово на едната страна, за да съм сигурен, че ще я уловят самолетните детектори.

Излязох и му дадох кутията. Разтърсих ръката му.

— Успех — казах горещо. Но не се разбра на кого го пожелах.

Казах на Карагьоз да го откара в града.

Добро отърваване! Ще се опитва да ми отмъкне Утанч!

Върнах се в офиса си и написах заповедта за парите и самолетния билет за Фахт бей. Знаех, че той ще запротестира, но случаят беше спешен. СБОГОМ, ГУНСАЛМО СИЛВА!