Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 109

Остана дълбоко замислен за момент.

— Смътно си спомням, че в един от кошмарите си виках американски консул. Аз съм тъп „бибипец“. Но усещам, че съм някак по-отворен в бизнеса напоследък. Изглежда знам от само себе си какво да правя. Което ме доведе и при теб.

— Секунда само — казах аз. — Изглеждаш квалифициран. Но това е една доста дива страна. Ако ще бъдеш телохранител, имаш нужда от това.

Бях оставил един хипношлем отвън. Взех го. Сложих го на главата му и завъртях ключа. Предната лампичка светна ярко.

Почаках.

Той просто си седеше там.

Чаках очите му да светнат и да се затворят.

Той просто си седеше там.

Напълно буден!

— По дяволите — каза той, — нямам нужда от шлем. — Посегна нагоре и го свали. — А и не изглежда да е противокуршумен. — Сложи го в скута си.

Небеса! Не действаше! Щитът не действаше.

Посегнах и го взех. Размислях на бързи обороти. До мен седеше един хипнообучен от Апарата наемен убиец!

— Имам странното усещане — каза той, — че ми е писано да видя бибипания главатар в Турция и ми казват, че това си ти. Имам бибипаното тъпо чувство, че имаш някаква работа за мен.

Спрелият ми дъх изхриптя навън. Ето значи какво му бяха казали под хипноза, след като е бил хипнообучен!

— Дамата, дето е с теб тук — как се казва, Утанч? Смешно име. Както и да е, тя ми предложи работа. Но не ми се струва, че трябва да се захващам с това и няма да е за постоянно… Само преди няколко минути потеглихме по „бибипания“ път към града. И тя ми каза колко се страхувала от всички чужденци в града през последните няколко дни, но не искала да се разправя с оръжие. И после ме помоли…

— Чакай малко — казах аз. — Ти не говориш турски.

— О, знам. „Бибипан“ гаден език. Английският й има странен акцент.

О-о, милата, тя беше учила английски. Вероятно за да ме зарадва! Виждах я да носи много учебници. Колко мило от нейна страна.

— Понякога е „бибипски“ трудно да я разбереш. Използва твърде много „бибипани“ големи думи. Както и да е, само преди минути караме ние по пътя към града и тя иска да разбере кои според мен са тия птици. Тя не ги нарече птици. Тя каза… А, да. Тя каза „чужди натрапници“. Аз, разбира се, знаех и й казах, че ония „бибипани“ „бибипци“ са американският консул в Анкара и трима-четирима други мъже от ЦРУ. И хоп, тя веднага обръща — на едно дяволски кръстовище за обратен завой — и се връща обратно тук. Струва ми се, че не се чувства в безопасност.