Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 108

Никога не се бях чувствал толкова гол. Не можех да извадя оръжие. А и той би имал предостатъчно време да ме застреля, преди да го извадя. Освен това беше обучен в хипноза от Апарата и беше способен на всичко.

Вървеше бавно към мен с „леопард“ в ръка. Беше много мускулест, с много сицилиански вид, ужасен. Мръщеше се.

Спря на пет стъпки от мен. Вдигна „леопарда“. Почеса се по главата с дулото.

— Абе, къде, да го „бибип“, съм те виждал преди? — попита.

Не казах нищо.

Той се намръщи още повече. Тогава лицето му се просветли и стана като тъмен облак.

— О, сещам се. В онзи „бибипан“ кошмар, който ми се явява. Ти си мъжът в него. Аз стоя там в един хамбар, пълен с летящи чинии.

Изгледа ме от горе до долу и кимна.

— Е, това изяснява нещата. Можем ли да отидем някъде насаме и да седнем? Тук е някак пренаселено.

Коварно. Точно каквото можеш да очакваш след обучение от Апарата. Той не искаше екзекуцията да е публична. Спалнята ми беше най-близо до оръжията.

Намерих гласа си.

— Ела с мен — казах и го поведох по пътя към спалнята.

После станах даже още по-хитър:

— Искаш ли преди това да пийнеш нещо? Малко скоч?

— Не се докосвам до него — каза той. — „Бибипаните“ язви.

Е, опитай пак, имаха навик да казват старите ми професори.

Ако все още не си мъртъв, винаги има малък шанс да не се затриеш веднага.

Заведох го в спалнята си. Настаних го да седне на един стол. Обмислях идеята да отида в тайната стая, да стъпя на подовата платка, да завъртя крак и да събера целия състав в хангара. Но веднага се сетих, че ще идат в хангара, а не тук, където имах нужда от тях. Опитах с хитрост. Казах:

— Разбрах, че Утанч те е наела като телохранител.

— Да — изгрухтя той.

— Тази страна е доста дива. Квалифициран ли си? Как уби Тавилотврат?

Засмя се кратко, като лай.

— Детска играчка. Когато ония двама „бибипци“ ме заведоха в оная „бибипана“ стая, аз отивам и си казвам: „Това е нагласено за някакъв «бибипан» удар“. Схващаш ли? Точно това казах — „Нагласено за някакъв «бибипан» удар“. Разбираш ли?

Разбрах. Това беше заплаха.

— Значи, когато ме сложиха в „бибипаното“ легло, си казах: „Някой «бибипан» «бибипец» ще дойде тук след секунда, за да ме затрие“. Веднага щом ония двама „бибипци“ си тръгнаха, просто навих одеялото, сякаш беше тяло, и се заврях под леглото. Детска играчка… Няколко минути по-късно щях да съм „бибипан“, ако грешах. „Бибипецът“ влиза тихо през прозореца. Отива с котешки стъпки до „бибипаното“ легло. В ръката си носи „бибипана“ кама. Освен това носи този леопард в кобур до „бибипания“ си ляв крак… Ръга камата в „бибипаното“ кълбо от одеялото, сякаш е „бибипски“ разстроен. И аз просто се протегнах и сграбчих „бибипания“ му „леопард“ от „бибипания“ му крак… Преди да успее да се наведе и да види какво има под „бибипаното“ легло, му прострелях „бибипания“ ляв крак. После падна, така че му пръснах чатала… Той нямаше кой знае какво „бибипано“ намерение да убива някого точно в този момент, тъй че излязох изпод „бибипаното“ легло. Видях, че има граната, аз я взех и макар че беше „бибипски“ голям риск да стреляш в близост до „бибипаното“ нещо — избухват, — хакнах един куршум в одеялото, изтрих отпечатъците от „бибипания“ пистолет и го поставих обратно в „бибипаната“ му ръка, която беше спряла да се гърчи… Претърсих го за „бибипаните“ му пари и намерих четири допълнителни пълнителя. Потопих „леопарда“ с пълнителите в „бибипаното“ тоалетно казанче… „Бибипаната“ полиция дойде. Мислеха, че онзи приятел се е опитал да използва бомба и тя е избухнала твърде „бибипски“ бързо. Но като разбраха, че съм американец, ме хвърлиха в пандиза… Като някой „бибипан“ глупак им прогърмях ушите за „бибипания“ американски консул и той дойде на другия ден и помоли да ме оставят да живея, но те го пратиха по дяволите да се „бибипа“ отзад. И това е последният „бибипан“ път, в който викам американски консул. Взе ми всичките мангизи… Значи, върнах се в хотела на другия ден и измъкнах „леопарда“ от тоалетното казанче.