Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 22

Л. Рон Хабърд

Немалко хора се нервират, когато отиват в Дворцовия град. Днес и на мен ми се струва достатъчно внушителен с кръглите си здания, кръглите паркове, кръглите стени и всичко това седем пъти по-голямо, отколкото можете да си представите. Чувал съм, че някога бил столица на расата, победена при волтарианското нахлуване толкова отдавна. Но е променен до такава степен, че никой не би открил и следа от миналото. Мисля си, че предишният град просто е бил стрит на чакъл и мястото е било почистено. Някои смятат, че страхотните размери на града потискат, а други твърдят, че блестящите златни стени наранявали очите им. Но не тези неща ме караха да се потя, а преместването във времето.

Всеки, пътувал достатъчно в Космоса, става неспокоен от всичко, свързано с черните дупки. Ако приближите прекалено до някоя, свършено е с вас. А изкривяването на пространството около тях причинява и изместване във времето.

Несъмнено някогашните волтариански инженери са постъпили много умно и хитро, когато преместили мъничка черна дупка и я напъхали в планината зад Дворцовия град — като източник на енергия и защитен механизъм. Чудесно измислено — така градът разполага с неограничени количества термоядрена енергия за огромния си комплекс от машини и уреди. Не бива да се подценява и отбранителното значение на замисъла. Изкривяването на пространство-времето измества целия Дворцов град с тринадесет минути в бъдещето, всеки нашественик просто не би открил мишена за нападение, нищо, по което да стреля.

Може би решението е много добро за отбраната, но даже миниатюрна черна дупка, когато накрая се изчерпи, може да гръмне така, че да изтрие цели планински вериги от лицето на планетата. Казват, че на черните дупки им трябвали поне милиард години, преди да направят „бум“, затова и онази зад Дворцовия град била напълно безопасна и имало още много време да се използва. Но откъде знаят колко стара е била, когато са я пъхнали в планината? И щом е толкова безопасна, защо градът е построен на такова голямо разстояние от населените центрове на Волтар? Честно казано, не проумявам как Императорът понася положението. Нали има една поговорка: „Коронованата глава е пълна с кошмари“. Ако аз трябваше да живея близо до черна дупка, колкото и да е мъничка, не само бих сънувал кошмари, ами въобще нямаше да спя.

Както се убедих, преместването във времето се отразява зле не само на часовниците. Аз поне получавам доста гадно усещане в костите.

А в онова утро и без това се чувствах зле, тревожех се какъв ли ще е резултатът от срещата. И никак не ми помогна катастрофата, която избягнахме на косъм при влизането във времевата бариера. Бях чувал за злополуки с излизащи машини, внезапно връщани назад във времето, сблъскали се челно с влизащите, подготвени да бъдат преместени в бъдещето. Откъм нашата страна на бариерата беше още сумрачно, голям товарен кораб от Дворцовия град (може би отиваше да понапазарува) отведнъж се материализира точно пред нас и пилотът на Ендоу, почти толкова слабоумен, колкото и неговият господар, реагира със закъснение. Въздушната вълна ни завъртя, едва се отървахме.