Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 20

— Защо не си се погрижил за тези неща? Ако си беше гледал работата, нямаше нужда да правим това днес. Нищо ли не можеш да научиш?

Знаех колко глупаво би било да разпитвам какво е трябвало да науча.

Но той вече не беше толкова свиреп. Свършената работа му оправи настроението. Гласът му изразяваше само раздразнение и разочарование.

— Виждаш ли какво направи? — мърмореше Ломбар в такт с мотора на танка. — Сега ще трябва да прекараме остатъка от нощта в ровене из разни правителствени канцеларии, за да открием оригинала на отчета, преди да стигне равнището, където ще създаде неприятности.

И започна да дава заповеди с кодови числа по радиото — искаше малка група от Отдела на сенките, които се занимават с взломове. Добави и кодовете, от които щяха да разберат, че им предстои работа чак до разсъмване.

Но не работихме само до разсъмване — в тези занимания прекарахме и двата почивни дни на Империята. Два дни и три нощи насилвахме прозорци, отваряхме врати с шперцове и отгатвахме комбинациите на най-секретните сейфове в обширните грамади на Правителствения град. Освен това трябваше да се крием от пазачи, да сменяме час по час дрехите си и превозните средства, за да се преструваме на портиери, работници от аварийните служби, скучаещи чиновници, градски полицаи и веднъж дори на любовницата на високоплатен служител, която „си забравила чантичката“. Не намерихме липсващия отчет. Не видяхме дори да е регистриран или да е направено копие от него.

Накрая, когато зеленикавият изгрев оповести началото на поредния работен ден за правителствените служители, Ломбар седеше със зачервени очи, прегърбен от преумората и поражението, в животинската дупка, която наричаше свой кабинет.

— Трябва да е отишъл направо във Великия съвет — изломоти повече на себе си, отколкото на мен. — Може даже да е отишъл направо при Императора. Лошо става.

Той поседя мълчаливо. Аз още не смеех да го питам за нищо.

— И с червата си усещам — ще говорят за това на следващото събиране на Великия съвет — промърмори най-после.

Ломбар дълги минути се гърбеше над бюрото и поклащаше глава.

— Това ще наруши техния График на нахлуването. Да, сигурен съм, че точно така ще мислят. — Още много време му трябваше, но успя да се посъживи. — Е, добре, налага се и ние да подготвим нещо. Ще му стегна шайбите на Ендоу, на тоя тъп мой началник. Да, точно това ще направя. Понякога и Лордът на Външното управление може да бъде от полза. Не вярвам да стане наложително да си поговоря с него за последната му срещичка с онова красиво космонавтче. Не, няма да е нужно. Но ще съм готов и за това. Някъде тук съм напъхал снимките…

Той стана, порови и ги намери. Но щом се раздвижи, вниманието му пак се насочи към мен. С неочаквана свирепост изрева:

— И ти ще дойдеш на съвета! Разбираш ли, да те „бибип“, че заради теб всичко може да се провали?!

От изтощение бях станал непредпазлив. И ми омръзна да не знам за какво е всичко това. Насилих се да говоря.