Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 23

И когато най-после кацнахме на кръглия паркинг, така треперех, че с мъка изкачих спираловидните стълби към залата на Великия съвет. Разказвам ви това, за да разберете, че може нещо да съм пропуснал от самата среща.

Замалко да ослепея от отблясъците по шлемове и церемониални брадвички, по покритите със злато и скъпоценни камъни драперии, по украсените с диаманти флагове и от движещите се цветни светлини в огромната кръгла зала, а лъскавите дрехи на лордовете и техните свити никак не помагаха на бедните ми очи. От великолепен портрет Клинг Надменни и двамата му синове (вече покойници) се взираха яростно надолу.

Кръглата маса беше над сто фута в диаметър. В дъното на залата върху висок подиум се издигаше тронът на Председателя-вицекрал на Короната. Повече от тридесет лордове на управления вече седяха на местата си, а адютантите им се изпъваха като струни зад креслата. Ендоу се завлече лениво до своето място и се тръшна на креслото. Придружителят му застана отдясно, Ломбар седна на табуретка отляво точно зад него, а аз и двамата чиновници стояхме зад тях. Ние от Външното управление не бяхме облечени особено впечатляващо, направо се усещах жалък сред цялото великолепие на залата.

Гръмнаха фанфари и едва не ми пръснаха тъпанчетата. Председателят-вицекрал на Короната вдигна обсипан с пръстени показалец, тряснаха цимбали, от които ушите ми звъннаха още по-страшно. Започна редовната среща на Великия съвет, провеждана всеки два месеца.

Стомахът ми се свиваше поради множество причини. Подсъзнателно очаквах да започнат с думите: „Второкласният чиновник Солтан Грис е освободен от поста началник на Отдел 451 и се задържа под стража за разследване по обвинение в отвличане на Имперски офицер, а именно Джетеро Хелър…“ Но Председателят-вицекрал на Короната повдигна въпроса за бунтовете срещу данъците на планетата Кайл.

Дълго дрънкаха глупости за данъчните бунтове и накрая заповядаха на Лорда на Вътрешното управление и на Имперската армия да ги потушат и да удвоят данъците на Кайл — най-добрата заповед, защото така джобовете им щяха да се пръснат по шевовете от още пари.

После потънаха в безсмислени пререкания за нахлуването в някаква система на име Клитеус, имало опасност да изостанели от графика. Управлението за пропаганда и Дипломатическото управление се обвиняваха взаимно за липсата на сътрудничество в уреждането на условия за сключване на мирен договор, но веднага се обединиха, за да отбият атаката на Армейското управление, което гореше от желание да изтегли частите си от предните линии. Успяха да уредят нещата, като изтръгнаха обещание от Армейското управление да спре своите мародери за достатъчно дълъг срок, в който да бъдат подписани мирните споразумения.