Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 21

— Моля ви, можете ли да ми кажете какво се е случило?

Това преля чашата. Той се надвеси над мен. Крещеше:

— Те ще прочетат този отчет! Ще се уверят, че скапаният им График за нахлуване се нарушава! Още преди две години ти казах да бъдеш нащрек и да спираш, да променяш всеки отчет, който Патрулната служба предава за Блито-3. За Земята, идиот такъв, за Земята! — Сграбчи ме за реверите и ме вдигна от стола. Сега вече гласът му приличаше на гръмотевичен тътен. — Но ти си пропуснал един! — Така ме тресеше, че стаята ми се замъгли пред очите. — Заплашил си нашия график! А техният дано пропадне вдън земя! Може би си навредил на целия стратегически план на апарата! Ще ти разплача мамицата за това!

И ме цапардоса през лицето с жилото. Да, вече разбирах. Ние от апарата наистина бяхме загазили. Особено Ломбар Хист!

Глава шеста

Оставаха три напрегнати дни до срещата на Великия съвет и Ломбар Хист ни мъчеше през всеки миг от тях. Всяка минута хората от централните служби на апарата очакваха да бъдат изтезавани, застреляни или изтезавани и застреляни. Нямаше значение дали Ломбар Хист ще издаде заповедта сега или по-късно това ще направи Имперското правителство.

Началникът на Координирания информационен апарат изпадаше за цели часове в мрачно униние, после се изтръгваше от него като ракета и почти разкъсваше хората пред себе си или пък се втурваше навън за поредния разговор с лорд Ендоу, върховния шеф на Външното управление.

Ендоу дори веднъж дойде в кабинета на Ломбар. Вече го бях виждал отдалече, но отблизо ми се стори съвсем незначителен. Старческото слабоумие го беше нагазило и с него винаги вървеше придружител, който изтриваше лигите от брадичката му. Беше почти наполовина по-нисък от Ломбар и се отличаваше с изключително затлъстяване. Понякога умът му се избистряше, но скоро отново се замъгляваше и Ендоу се отнасяше нанякъде. Бяха го поставили на заемания от него пост като далечен роднина на третата съпруга на покойния Император, а когато Клинг Надменни се възкачи на трона, никой не си даде труда да го смени. Апетитът на Ендоу за хубавички млади мъже му носеше лоша слава и хората трудно успяваха да скрият презрението си. Сега, вече недосегаем за него, мога да си позволя да кажа това. Само стремежите и организацията на Ломбар задържаха Ендоу на власт. По време на описваното посещение той се влачеше из кабинета, а Ломбар го гълчеше. Почти ми дожаля за стареца, когато моят шеф му показа няколко снимки от скорошни екзекуции. Дъртакът замалко не припадна и аз се зачудих какво ли би станало, ако Ломбар му покажеше и снимките от последното му прегрешенийце с онзи красив космонавт. Но той обеща да си изиграе ролята и да наизусти репликите си.

Най-накрая дойде и денят за срещата на Великия съвет. Потеглихме доста преди зазоряване — Ендоу и неговият придружител, Ломбар, двама чиновници от апарата и аз. Всички се побрахме във въздушната лимузина на лорда.

Знам, че едва ли ще ми повярвате, но никога преди това не бях отивал в Дворцовия град. Кадетският корпус на академията всяка година е там по време на парадите. Новите кадети се представят пред Императора, стига да наречете стоящата пред него група от десет хиляди души „представяне“. Но така се случваше, че всеки път зубрех допълнителни часове за наказание заради слабите си оценки и не ме включваха в групата.