Читать «Пан Володиовски» онлайн - страница 8

— Ами ако бях се отказал от функцията си на член на каптура? — прекъсна го Скшетуски.

— Яне, това е обществена служба! — отвърна Заглоба строго.

— Бог вижда — каза Скшетуски загрижен, — че аз обичам със сърдечни братски чувства братовчеда си Станислав, но Михал ми е по-близък и от брат.

— А на мене той е по-близък и от син, още повече че никога не съм имал син. Не е време да се препираме за чувствата си! Виждаш ли, Яне, ако това нещастие беше току-що сполетяло Михал, може би сам щях да ти кажа: по дяволите каптура и тръгвай! Но нека пресметнем колко време е минало, откак Харламп е тръгнал от Ченстохова за Жмудж и пан Анджей от Жмудж за тук. Сега не само трябва да се отиде при Михал, но и да се остане при него, не само да се плаче с него, но и да се убеждава; не само да му се сочи като пример разпънатият Иисус, но с весели шеги да се разтупти мисълта в сърцето му. Затова знаете ли кой трябва да замине? — Аз! И ще замина, ако е рекъл Господ! Намеря ли го в Ченстохова, ще го докарам тук; не го ли намеря, дори във Влашко ще се завлека подире му и ще го търся, докато мога със собствени сили да поднеса щипка енфие до ноздрите си.

Като чуха това, двамата рицари почнаха да прегръщат пан Заглоба, а той се разчувства и от нещастието на пан Михал, и от собствените си бъдещи усилия. Затова зарони сълзи, а накрай, когато вече му дотегнаха прегръдките, рече:

— Само че вие не ми благодарете от името на Михал, не сте му по-близки от мене!

На тия думи Кмичиц отговори:

— Ние не благодарим от името на Володиовски, но ледено или направо нечовешко сърце би трябвало да има някой, за да не се трогне от тази готовност на ваша милост, който при нуждата на приятеля забравяш и трудностите, и възрастта си. Други на тая възраст мислят само за топлата печка, а ваша милост така говориш за дългия път, сякаш имаш моите години или годините на пан Скшетуски.

Пан Заглоба наистина не криеше годините си, но не обичаше да се споменава пред него за старостта като другарка на безсилието; затова макар очите му да бяха още червени, той погледна бързо Кмичиц с известно недоволство и отвърна:

— Драги пане! Когато започнах седемдесет и седмата година, беше ми някак неприятно на сърцето, че две брадви висят над врата ми; но когато минах осемдесетте, такъв дух се всели в мене, че чак за женитба почнах да мисля. И щяхме да видим кой пръв от нас щеше да има с какво да се похвали!