Читать «Пан Володиовски» онлайн - страница 6

— И беше ли у Скшетуски, ваша милост?

— Бях, но и тук Бог не помогна, защото двамата с пан Заглоба бяха заминали в Калиско при пан Станислав, ротмистъра. И никой не можеше да ми каже кога ще се върнат. Тогава аз си помислих: и без това пътят ми е през Жмудж, ще се отбия у ваши милости и ще разкажа за случилото се.

— Аз отдавна знаех, че ваша милост е достоен рицар — каза Кмичиц.

— Не е въпросът за мене, а за Володиовски — отвърна Харламп — и ще ви призная, ваши милости, че много се страхувам да не се умопобърка…

— Бог ще го запази от това — каза пани Александра.

— Ако го запази, той положително ще облече расото, защото, казвам ви, ваши милости, че през целия си живот не съм виждал такава скръб… А жалко за такъв воин! Жалко!

— Как така жалко? Това ще умножи Божията слава! — обади се отново пани Александра.

Харламп започна да мърда мустаци и да търка челото си.

— Виждаш ли, ваша милост благодетелко, може да я умножи, а може и да не я умножи. Я пресметнете, ваши милости, колко поганци и еретици е унищожил той през живота си и с това навярно повече е задоволил нашия спасител и пресветата му майка, отколкото много свещеници със своите проповеди. Хм! Заслужава да се помисли по това! Нека всеки служи на божията слава, както умее най-добре… Защото, виждате ли, ваши милости, между йезуитите винаги ще се намерят мнозина по-мъдри от него, но втора такава сабя няма в Жечпосполита…

— Това е вярно, кълна се в Бога! — обади се Кмичиц. — Ти, ваша милост, не знаеш ли дали той е останал в Ченстохова или е заминал?

— До заминаването ми беше там. Какво е направил после, това не зная. Едно само зная: пази Боже да не се умопобърка, пази Боже да не се разболее, което често идва заедно с отчаянието, тогава той ще бъде там съвсем сам, без помощ, без роднина, без приятел, без утеха.

— Дано пресветата Дева те пази в тази чудотворна обител, верни приятелю! — извика внезапно Кмичиц. — Ти направи толкова много за мене, че и брат не би сторил повече!

Пани Александра се замисли дълбоко и дълго цареше мълчание, най-сетне тя вдигна светлокосата си глава и каза:

— Йендрек, помниш ли ти колко сме му длъжни ние?

— Забравя ли това, ще трябва от куче да взема очи, че с моите не бих посмял да погледна почтен човек!

— Йендрек, ти не можеш да го оставиш така!

— Как?

— Иди при него.

— Това е благородно женско сърце, това е благородна пани! — извика Харламп, като грабна ръцете на пани Александра и ги покриваше с целувки.

Но съветът не беше по вкуса на Кмичиц, той почна да клати глава и каза:

— За него аз бих отишъл накрай света, но… сама знаеш… ако ти беше здрава, не ще и дума… но сама знаеш! Пази Боже да се уплашиш от нещо, да ти се случи нещо… Ще изсъхна от безпокойство… Жената стои по-напред от най-добрия приятел… Жал ми е за пан Михал… но сама знаеш!…

— Аз ще остана под покровителството на лауданските старейшини. Сега тук е спокойно, а от дребни работи няма да се уплаша. Косъм не ще падне от главата ми без божията воля… А там пан Михал може би се нуждае от спасение…