Читать «Пан Володиовски» онлайн - страница 10

— Дай Боже да е така! — заяви Скшетуски.

— Почакайте, нека само да се затворят тия му душевни рани и да се покрият с нова кожа, тогава ще видим дали старото желание няма да се върне. Сега periculum е да не би sub onere на отчаянието да направи нещо или да реши нещо, за което после би съжалявал. Но каквото е щяло да стане, то е вече станало, защото при нещастие решенията са бързи. Моето момче вече вади дрехите ми от раклите и ги нарежда, ето защо не казвам това, за да не тръгна, а само исках да утеша ваши милости.

— Ти, отче, отново ще бъдеш мехлем за Михал! — каза Ян Скшетуски.

— Както бях и за тебе. Помниш ли? Стига само да го намеря бързо, защото се страхувам да не се спотаи в някой манастир или да изчезне някъде в далечните степи, с които е свикнал още от младини. Ти, ваша милост пане Кмичиц, ме подкачаше за възрастта ми, но аз ще ти кажа, че ако някога куриер с писмо се е движил така, както ще се движа аз, тогава след завръщането ми заповядайте да вадя нишки от стари платна, грах да лющя или къделя ми дайте. Нито неудобствата ще ме спрат, нито чуждото гостоприемство ще ме съблазни, нито ядене или пиене ще ми забави бързината. Такъв поход вие още не сте видели! Аз и сега едва седя на мястото си, сякаш някой ме боде с шило изпод пейката: наредих вече да ми намажат ризата за път с лой от козел, че гадинките да бягат от нея…

Трета глава

Пан Заглоба обаче не пътуваше толкова бързо, колкото бе обещавал пред себе си и пред своите другари. А колкото по̀ наближаваше Варшава, толкова по-бавно пътуваше. Това беше времето, когато Ян Казимеж, крал, политик и велик вожд, след като угаси външните пожари и изведе Жечпосполита сякаш от бездната на потопа, се отказа от кралската си власт. Той изтърпя всичко, издържа всичко, изправи гърди срещу всички ония удари, които идеха от външния неприятел; но когато после реши да направи вътрешни реформи и вместо да намери помощ от народа, срещна само съпротива и неблагодарност, тогава той доброволно свали от миропомазаната си глава короната, която му беше станала непоносимо бреме.

Околийските и генералните сеймики се бяха вече състояли и примасът Пражмовски определи конвокацията за пети ноември.

Големи бяха предварителните агитации на разните кандидати, големи бяха партиите, които си съперничеха, и макар че чак изборът щеше да реши въпроса, всеки разбираше необикновената важност на конвокационния сейм. И сега към Варшава пътуваха с коли или на коне представители заедно с прислугата си, пътуваха сенатори, всеки от които беше придружен от блестяща свита. По пътищата беше тясно, странноприемниците заети, а намирането на място за нощуване — свързано с големи лутания. Въпреки това на пан Заглоба отстъпваха място поради възрастта му, но, от друга страна, безпределната му слава често пъти ставаше причина да губи много време.

Случваше се, ще се отбие в някоя кръчма, а там вече няма къде яйце да хвърлиш, но тогава големецът, който я е заел заедно със свитата си, ще излезе от любопитство да види кой е пристигнал и щом съзре стареца с бели като мляко мустаци и брада, веднага казва при вида на такава внушителна личност: