Читать «Пан Володиовски» онлайн - страница 5

— За Бога! Богохулстваше! — повтори тихо Кмичиц.

— От стаята, където беше покойната, той изскочи в трема, от трема на двора и се олюляваше като пиян. Там вдигна нагоре пестници и се развика със страшен глас: „Такава ли ми е наградата за моите рани, за моите усилия, за моята кръв, за моята обич към отечеството?!… Едно агне, казва, имах и него ми взе, Господи. Да повалиш въоръжен мъж, казва, който стъпва дръзко по земята, това е достойно, казва, за Божията ръка, но невинният гълъб може да бъде удушен и от котка, и от ястреб, и от усорлица… и…“

— За Бога! — възкликна пани Александра. — Не повтаряй думите му, ваша милост, че нещастие ще навлечеш на дома ни!

Харламп се прекръсти и продължи:

— Мислеше, горкият воин, че е заслужил награда, а ето му наградата! Ех! Бог най-добре знае какво прави, макар че това не можем нито да го разберем с човешкия разум, нито да го измерим с човешката справедливост! Тогава веднага след богохулствата се вцепени и падна на земята, а свещеникът започна да чете заклинание над него, за да не влязат в тялото му зли духове, привлечени от тия богохулства.

— Скоро ли дойде на себе си?

— Около един час лежа като мъртъв, а после се свести и като се прибра в квартирата си, не искаше да види никого. През време на погребението аз се обърнах към него: „Пане Михале — казвам, — имай милост към себе си!“ А той — нищо! Три дни останах още в Ченстохова, защото сърцето не ми даваше да замина, но напразно чуках на вратата му. Не ме искаше! Блъсках си главата да реша какво да правя: дали да продължавам да удрям по вратата или да замина?… Как да оставя човека така, без никаква утеха? Но като разбрах, че няма да постигна нищо, реших да тръгна за Скшетуски. Той беше най-добрият му приятел, а след него пан Заглоба; може би те ще проникнат някак до сърцето му, особено пан Заглоба, който е умен човек и знае на кого как да заговори.