Читать «Пан Володиовски» онлайн - страница 12

Пан Заглоба най-сетне съзря един дворянин, облечен по полски, та заповяда да спрат и уверен, че го очаква хубава почивка, вече изкара единия си крак навън от колата и същевременно попита:

— Чия е тази толкова блестяща свита, каквато не може да има дори кралят?

— Чия може да бъде — отговори дворянинът, — ако не на нашия господар, литовския княз конюши?

— На кого? — повтори Заглоба.

— Да не си глух, ваша милост? На княз Богуслав Радживил, който отива като представител на конвокацията, но — ако даде Бог — след избора може да стане избраник.

Заглоба бързо прибра крака си в колата.

— Карай! — викна той на коларя. — Тук нямаме работа!

И замина, като се тресеше от възмущение.

— Велики Боже! — говореше той. — Неизповедими са твоите пътища, но ако не треснеш с гръм тоя предател по чутурата, значи, че имаш някакви скрити намерения, които не могат да бъдат разгадавани с разум, макар че погледнато по човешки, би трябвало да се удари един хубав пердах на тоя негодник. Но изглежда, че работите в тая Жечпосполита не вървят добре, щом подобни продажници без чест и съвест не само че не биват наказвани, но си пътуват спокойно и като могъщи господари; не само това, ами и обществени функции изпълняват. Ние със сигурност ще загинем, защото къде, в коя страна, в коя друга държава би могло да се случи такова нещо? Добър беше крал Joannes Casimirus, но прекалено много прощаваше и приучи дори най-лошите да вярват, че за тях няма наказание и опасност. Все пак това не е само негова вина. Изглежда, че и у народа окончателно е изчезнала гражданската съвест и чувството за морал. Тю! Тю! Той представител! В неговите безчестни ръце гражданите слагат целостта и сигурността на отечеството, в същите тия ръце, с които той го разкъсваше и оковаваше с шведски вериги! Ще загинем, дума да не става! А и за крал го готвят… Но какво да се прави! Изглежда, че при такъв народ всичко е възможно. Той представител! За Бога! Нали законът ясно казва, че не може да бъде представител оня, който заема някакъв пост в чужда страна, а пък той е генерален губернатор на княжеска Прусия, у своя пършив вуйчо! Аха! Я чакай, хванах ли те! А сеймовите руги защо са? Ако не отида в залата на сейма и макар да съм само арбитър, ако не повдигна този въпрос, нека веднага още тук да се превърна в скопен овен, а моят колар — в касапин. Защото между представителите ще се намерят хора, които ще ме подкрепят. Аз не зная, предателю, дали ще успея да се справя с тебе и да ти отнема правото на представителство, като си такъв могъщ човек, но съвсем сигурно е, че то няма да ти послужи при избора. А Михал, горкият, ще трябва да ме почака, тъй като това ще бъде постъпката pro publico bono.

Така размишляваше пан Заглоба и си обещаваше да потича здравата по тоя въпрос и да спечели един по един представителите за тая кауза. Ето защо той вече пътуваше по-бързо от Минск за Варшава, като се боеше да не закъснее за откриването на конвокацията.

Пристигна обаче доста рано. Събралите се представители и странични хора бяха толкова много, че не можеше да се намери място в никоя странноприемница нито във Варшава, нито в Прага, нито дори извън града; мъчно беше и да се самопокани при някого, защото сега в една стая се бяха напъхали по трима-четирима души. Първата нощ пан Заглоба прекара в склада на Фукер и тя мина някак доста спокойно, но на другия ден, след като изтрезня в колата си, сам не знаеше какво да прави.