Читать «Пан Володиовски» онлайн - страница 14

— Представител съм на конвокацията.

— За Бога! Значи ти вече си поляк и до мозъка на костите!

Младият рицар се усмихна.

— И по душа, а това е нещо повече!

— Женен ли си?

Кетлинг въздъхна.

— Не!

— Това само ти липсва. И вярвам! Я чакай! Да не би и досега да не ти е изстинало старото чувство към Билевичувна?

— Щом, ваша милост, си знаел това, което смятах, че е само моя тайна, тогава ще ти кажа, че в мене няма никакво ново чувство…

— Я остави това! Тя скоро ще даде на света малък Кмичиц. Остави това! Какъв смисъл има да въздишаш, когато друг живее с нея в по-голяма близост, да ти кажа право това е и смешно.

Кетлинг повдигна нагоре тъжните си очи:

— Аз казах само, че няма ново чувство.

— Ще има, не бой се! Ще те оженим! От собствен опит зная, че прекаленото постоянство в любовта причинява само мъки. Понеже навремето си бях верен като Троил, пренебрегнах много наслади, много хубави случаи, а пък колко се намъчих!

— Дай Боже всеки да запази такова добро настроение, каквото си запазил ти, ваша милост!

— Защото винаги съм живял умерено и поради това костите не ме въртят! Ти къде живееш, намерил ли си странноприемница?

— Имам една удобна къща към Мокотов, която си построих след войната.

— Добре си ти тогава; а аз от вчера напразно обикалям по целия град!

— За Бога, благодетелю! Ти няма да ми откажеш да отседнеш у мене; място имам достатъчно; освен главната къща имам пристройка и удобна конюшня. Ще се намери място и за прислугата, и за конете.

— За Бога, ти все едно, че ми падна от небето!

Кетлинг седна в колата и тръгнаха.

По пътя Заглоба му разказа за нещастието, сполетяло пан Володиовски, а той кършеше ръце от мъка, тъй като нищо не бе узнал досега.

— За мене това е също остра стрела — каза той най-сетне — ти, ваша милост, може би не знаеш какво приятелство се създаде между нас в последно време. Ние бяхме заедно във всички по-сетнешни войни в Прусия, при обсаждането на замъците, където още имаше шведски гарнизони. Воювахме и срещу Украйна, и срещу пан Любомирски, и отново срещу Украйна, вече след смъртта на украинския воевода, под командването на коронния маршал Собески. Едно седло ни служеше за възглавница, от една паница ядяхме; Кастор и Полукс ни наричаха. И моментът separationis дойде едва тогава, когато той замина за Жмудж за панна Борзобогата; кой можеше да очаква, че неговите най-хубави надежди ще отлитнат като стрела във въздуха?

— Няма нищо постоянно на тази юдол плачевная — отговори Заглоба.

— Освен вярното приятелство… Ще трябва да търсим и питаме къде е той сега. Може би ще научим нещо от пан коронния маршал, който обича Володиовски като зеницата на окото си. Ако не от него, тук има представители от всички краища. Не е възможно някой от тях да не е чул за такъв рицар. Аз ще бъда в услуга на ваша милост с каквото мога, дори повече, отколкото ако се отнасяше за самия мене.

Като разговаряха така, те най-сетне пристигнаха в къщата на Кетлинг, която се оказа цял дворец. Вътре беше наредено извънредно богато с много скъпи мебели и вещи, които бяха или купени, или придобити като плячка. Особено знаменита беше колекцията от оръжия. При тая гледка пан Заглоба се зарадва и каза: