Читать «С огън и меч» онлайн - страница 16
Генрик Сенкевич
— Бунт ли предричаш, ваша милост?
— Не предричам, но го виждам, а Хмелницки е по-способен и от Наливайко, и от Лобода.
— Но кой ще тръгне след него?
— Кой ли? Цялото Запорожие, казаците от редовната войска, гражданите, простолюдието, жителите на хуторите и ето като тия!
Тук пан Барабаш посочи към пазара и хората, които се въртяха по него. Целият пазар бе претъпкан с едри сиви волове, карани към Корсун за войската, а с воловете вървяха множество пастири, наричани чобани, които прекарваха целия си живот в степите и пустините — хора, съвсем диви, които не изповядваха никаква религия — religionis nullius, както казваше воеводата Кишел.
Между тях се виждаха типове, които приличаха повече на разбойници, отколкото на пастири, жестоки, страшни, покрити с дрипи от най-различни облекла. Повечето от тях бяха навлечени с овчи кожуси или с необработени кожи с вълната навън, разгърдени отпред, та макар да беше зима, се виждаше голата им гръд, обгорена от степните ветрове. Всеки беше въоръжен, но с най-различно оръжие: едни имаха лъкове и колчани на гърба си, някои — кремъклийки пушки, наричани от казаците „пищяли“, други — казашки саби, трети — коси или, най-сетне, само тояги с привързана на края им конска челюст. Между тях се въртяха почти толкова диви, макар и по-добре въоръжени низовци, които караха за продан в лагера сушена риба, дивеч и овча лой; после чумаци със сол, степни и горски пчелари и восъкчии с мед, горски заселници със смола и катран; сетне, селяни с каруци и казаци от редовната войска, татари от Белгород и Бог знае какви още — скитници, бедняци от кол и въже. В целия град беше пълно с пияни, понеже щяха да нощуват тук. На пазарището палеха огньове, тук-таме гореше по някое каче със смола. Отвсякъде долитаха глъч и крясъци. Пронизителните звуци на татарските пищялки и тъпани се смесваха с рева на добитъка и с меките звуци на лирите, под чийто акомпанимент слепци пееха любимата по онова време песен:
А покрай всичко това се носеха дивите възгласи: „Ху! Ха! Ху! Ха!“ на казаците, които играеха на пазарището казачок, намазани с катран и съвсем пияни. Всичко това, общо взето, беше диво и побесняло. Достатъчно беше за Зачвилиховски да хвърли един поглед, за да се убеди, че Барабаш има право, че един полъх можеше да разпали тия непокорни елементи, склонни към грабеж и привикнали на бой, с каквито беше пълна Украйна.
А освен тия тълпи съществуваше още Сечта, съществуваше Запорожието, неотдавна покорено и след Маслови став обуздано, но нетърпеливо хапещо юздата, помнещо по-раншните си привилегии, мразещо комисарите и представляващо организирана сила. А тая сила имаше зад себе си симпатиите на грамадните селски маси, по-малко търпеливи, отколкото в другите области на страната, защото съседстваха с Чертомелик, а там цареше анархия, разбойничество и своеволие. Затова пан хоронжият, макар сам той да беше украинец и ревностен привърженик на източното вероизповедание, се замисли тъжно.
