Читать «С огън и меч» онлайн - страница 15

— Срамота е да се говори така — каза търпеливо литовецът.

— Как се казваш, ваша милост? — попита пан Скшетуски. — Защото, когато говореше пан Заглоба, той така се шегуваше с ваша милост, че с извинение нищо не можах да разбера.

— Подбипента.

— Празноскитник.

— Сваликачулка от Миши черва.

— Те ти, булка, Спасовден. Пия виното, но нека съм глупак, ако това не са погански имена.

— Отдавна ли, ваша милост, си напуснал Литва? — питаше поручикът.

— Ами вече от две седмици съм в Чигирин. Като узнах от пан Зачвилиховски, че ваша милост ще минеш оттук, реших да чакам, та на ваша милост да представя молбата си до княза.

— Кажи ми, ваша милост, защото съм любопитен да зная, защо носиш такъв джелатски меч под мишница?

— Той не е джелатски, ваша милост поручик, а кръстоноски, а го нося, защото е трофей и е отдавна в рода ни. Още при Хойници е служил в литовска ръка — та и аз го нося.

— Но това е страшна машина и сигурно е много тежка — навярно с две ръце?

— Може и с две, може и с една.

— Покажи, ваша милост!

Литовецът извади меча и го подаде, но ръката на пан Скшетуски увисна веднага. Нито да се нагласиш, нито удар да нанесеш свободно. С две ръце се справи, но пак му беше тежко. Затова пан Скшетуски се позасрами малко и се обърна към околните:

— Е, ваша милост панове — рече той, — кой ще направи кръст с него?

— Ние вече опитвахме — отговориха петнайсетина гласа. — Само пан комисар Зачвилиховски ще го вдигне, но и той няма да направи кръст.

Пан Скшетуски се обърна към литовеца и попита:

— А, ваша милост?

Шляхтичът вдигна меча като тръстика и замахна с него двайсетина пъти с най-голяма лекота, та въздухът чак фучеше в помещението, а по лицата повя вятър.

— Бог да бъде с тебе, ваша милост! — възкликна Скшетуски. — Службата ти при княза господар е сигурна!

— Бог вижда, че я желая, защото при нея мечът ми няма да ръждяса.

— Но умът ти окончателно — рече пан Заглоба, — защото не умееш, ваша милост, и него да въртиш така.

Зачвилиховски стана и двамата с поручика се готвеха да си тръгват, когато внезапно в помещението влезе побелял като гълъб човек, който при вида на Зачвилиховски каза:

— Ваша милост хоронжи комисарю, идвам тук точно при тебе.

Това беше Барабаш, черкаският полковник.

— Тогава ела, ваша милост, с мене в жилището ми — рече Зачвилиховски. — Тук такава пара се вдига от главите, че нищо не се вижда.

Излязоха заедно, а Скшетуски с тях. Щом престъпиха прага, Барабаш попита:

— Няма ли вести за Хмелницки?

— Има. Избягал в Сечта. Ето тоя офицер вчера го срещнал в степта.

— Значи не е заминал по вода? Аз изпратих куриер в Кудак да го ловят, но щом е така, напразно.

След тия думи Барабаш закри очите си с ръце и почна да повтаря:

— Ох! Спаси ни, Христе Боже!

— Какво се тревожиш, ваша милост?

— А ти, ваша милост, знаеш ли какво измъкна той от мене по лукав начин? Знаеш ли какво значи да се разгласят в Сечта такива документи? Бог да ни пази! Ако кралят не започне война с неверниците, тогава искрата е върху барута…